Турският журналист Бюлент Мумай е един от първите задържани журналисти след опита за военен преврат. След това е освободен, а сега живее в Германия. Дълги години работи във вестник „Хюриет” и отговаря на онлайн изданието му.
В интервю за bTV той разказа за преживяванията си и за това как се е променила родната му страна.
Публикува статия със заглавието „Ние не мълчим, ние сме на линия”.
„Една сутрин мой приятел ми позвъни в 5 ч. и ми каза: Полицията идва за теб! Попитах го: Защо, какво? А той ми отговори, че ще бъда арестуван, защото властите смятат, че съм част от военното движение и че помагам на гюленистите. Аз съм на 40 години и това беше най-шокиращото нещо, което ми се е случвало. Не става въпрос за това, че полицията те задържа. Ако си журналист в Турция, това може да се случи всеки ден, но никога не съм предполагал, че могат да ме обвинят, че съм част от хунта или че съм помагал на гюленистите. Аз съм един от хората, които бяха срещу гюленистите, когато те бяха заедно с Ердоган. Как може да съм част от тях?! Още настръхвам, когато ви говоря за това, защото не мога да приема такова обвинение”, казва Бюлент Мумай.
Той е сред първите задържани 21 журналисти след опита за военен преврат.
Дълги години работи във вестник „Хюриет” и отговаря на онлайн изданието му. Отразява гражданските протести в Истанбул и е критичен към властта. Отличен е с международни призове за журналистика, но заради острото си перо губи работата си във вестника.
"Джумхюриет” бе първият вестник, който открито критикуваше гюленистите – като например пишеше кой позволява на гюленистите да заема позиции в армията.Този вестник днес е обвинен, че е прогюленистки и това е необяснимо. Единствената причина бе да бъде заглушена опозицията. Ние винаги критикувахме гюленистите, но разбира се и Ердоган. И мисля, че това не му харесваше. Той не харесваше това, че критикуван и използва преврата, за да разбие цялата опозиция”, разказва Бюлент Мумай.
Арестът му провокира международен отзвук. Социалните мрежи избухват с постове в негова защита.
Един от първите чужди журналисти, който разказва за арестите и за Бюлент е кореспондентът на вестник „Ди Велт” Дениз Юсел. Няколко дни по-късно Бюлент е на свободата.
Но през февруари тази година Дениз Юсел е задържан със същите обвинения като на повечето турски журналисти – за пропаганда на терористични организации. Така този, който помага на Мумай да излезе на свобода, сам попада зад решетките и все още е там.
Сега Мумай пише статии за приятеля си, а Берлин и Анкара изострят тона помежду си.
„Не мисля, че отношенията между Германия и Турция ще се подобрят скоро. Много е важно сега какво ще се случи в следващия епизод. Всички са много любопитни. Причината е, че Германия е много важна не само заради дипломацията или връзките с ЕС. Германия е на първо място сред държавите, за които ние изнасяме продукти. Така че, ако правиш търговия с най-важната държава и връзките се прекъснат, това ужасно много ще повлияе на икономиката на страната”, казва Бюлент Мумай.
На срещата на Европейския съвет в края на октомври европейските лидери ще обсъдят дали да спрат преговорите с Турция. За Бюлент това ще е грешна стъпка.
„Тази идея не е добра по две причини. Първата причина е: не трябва да се забравя, че Турция не е г-н Ердоган. Половината от Турция го харесва. Видяхме го и на последния референдум. Сега имаме една разделена ментално страна. Ако спреш преговорите между Турция и ЕС, наказваш и останалите хора в страната, които не подкрепят Ердоган и сегашното правителство.
Втората причина е, че ако прекъснеш рязко връзката между Германия и Турция, така насърчаваш Ердоган и всичките му привърженици за още действия – например Турция да се сближи повече с Русия, искат ли това, или с Китай – и това ли искат?! Аз лично не искам това. Разбира се, има хора в Европа и в Турция, които искат моята страна да е част от Изтока. Аз мисля, че Турция трябва да си остане Турция – мост между Изтока и Запада. Затова не трябва да се режат връзките между двата континента”.
