„Жить стало лучше, товарищи, жить стало веселее“. Точно тази фраза натрапливо се върти в главата ми днес. Ще ви я преведа на български, та дано ми олекне, че я споделям. „Да се живее стана по-добре, другари, да се живее – стана по-весело“.
Това е знаменита фраза. Неин автор е Йосиф Висарионович Сталин. Произнесъл я за първи път от трибуната на Първото всесъюзно съвещание на работниците и работнички – стахановци.„Стахановци” на днешен език значи ударници. Най-интересното е, че това ведро заклинание е спуснато от вожда към масите в навечерието на грандиозните чистки и масови репресии от 1937 г.
Няма сега да ви припомням колко милиона руснаци са изпогинали в сибирските лагери или просто изпозастреляни като шпиони, саботьори, врагове с партиен билет, жертви на доноси и сигнали, услужливо превръщани от прокуратурата на главния прокурор Вишински в необорими обвинителни актове. Важното е, че това изречение е оцеляло и до ден днешен като проява на лъжлив оптимизъм.
Ще питате дали съм добре и дали нямам температура, щом подобни натрапчиви мисли ме затормозяват. Възможно е. Но е просто неизбежно след днешната щастлива развръзка на няколкоседмичната драма с оръжейните предприятия „Емко“ и „Дунарит“. „Емко“ беше на ръба да бъде умишелно фалиран чрез отмъкването на договорите му с държавната компания „Кинтекс“. А „Дунарит“ – откраднат от собственика му Емилиян Гебрев с помощта на държавата и чрез сляпото послушание на министъра на икономиката Емил Караниколов. В интерес на главния заинтересован от придобиването му, известен като КОЙ. Същият сочен и като покровител на въпросния министър Караниколов, издигнат от квотата на друг приятел на КОЙ – Волен Сидеров.
След протестите на работниците в „Емко“, които раздрусаха прозорците на премиера Борисов, снощи Емилиян Гебрев в това студио разказа за вчерашната си среща с Бойко Борисов. Той бил толкова заинтересуван от фактите, които чул, че се изненадал защо не е бил в час с някои от тях. Дори закъснял от изненада за свикания при президента Радев Консултативен съвет по национална сигурност на тема корупция.
Днес г-н Борисов се яви пред обществеността и протестиращите целият в бяло. Той възвести хепиенда на мрачната история. Върна лиценза на „Емко“, „Дунарит“ също не смени собственика си, Борисов възстанови договорите с „Кинтекс“, министър Караниколов остана въпреки призивите за оставката му.
Изобщо, да се живее стана по-хубаво, да се живее стана по-весело. Най-странното е, че асоциацията със сталинския оптимизъм се налага отчетливо. Защото има ли наивник да вярва, че премиерът наистина не е знаел истината за намеренията на държавата да открадне един печеливш частен бизнес напук на закона и на здравия разум? Няма такъв министър, който да си позволи да действа напук на министър-председателската воля.
Освен това сюжетът се проточи със седмици и стана твърде шумен, за да повярваме, че някой друг е сложил тапи в премиерските уши. Просто събитията ескалираха отвъд мълчанието на официозните медии, угрижени да се борят със самите себе си за свободата на словото си.
Сагата се размириса в чужбина. Все пак оръжейният бизнес е прекалено международен. Като добавка се разбра днес, че „Бритиш американ тобако“, които се канеха да купят марките на „Булгартабак“ и така собственикът на компанията Делян Пеевски да получи мощна финансова инжекция, са замразили сделката. По причини, че може да застраши репутацията на компанията. Чу се още, че Венецианската комисия днес е настояла за крута реформа на българската прокуратура и за търсене на законови възможности за разследване на главния прокурор.
Изобщо тъмни облаци се струпват над модела КОЙ, окупирал върховете на държавата. Затова пък и съвсем навреме Бойко Борисов успя да изиграе любимата си роля – умиротворител, целият в бяло. Каква е цената на щастливата развръзка за сега не е ясно. Но няма начин да не се узнае. Все пак дори у нас Библията не е опровергана.
Люба Кулезич, „Честно казано“, БиАйТи
