Думи като „шайка“, „подлоги“, „бандити“, ”шуробаджанаци” открай време са в речника на българските политици.
Това казва в интервю за "Марица" професор Георги Манолов, президент и ректор на Висшето училище по сигурност и икономика в Пловдив.
По темата за скандалите в парламента и проваления Консултативен съвет за национална сигурност при президента, професорът смята, че става дума за остър дефицит на държавничество.
"Защото е абсолютно недопустимо заради партийно противоборство да се игнорира дейността на КСНС, който конституционно се оглавява от държавния глава. Очевидно някои политици са забравили, че тук не става въпрос за заседание на селсъвета, а за обсъждане на проблема за корупцията в страната, която дълбоко е пронизала всички социални пори в обществото, и то при условие че най-големите носители на корупционни деяния са преди всичко самите политици.Така не се води борба с корупцията, а по-скоро се стимулира това уродливо явление, от което печелят корумпираните персони, мафиотските структури и рафинираните бандюги", каза още Манолов.
Той даде пример с „Бит и душевност на нашия народ“ на Иван Хаджийски, където е формулиран специален „закон за нагаждане към силния при произвеждане на избори“, в който движеща сила е един железен принцип: „Ако борбата за избирателя е изгубена, то борбата с кутиите и бюлетините още не е“.
"В това трябва да се търси коренът на нещата, а не в тривиалните шуробаджанашки схеми и механизми на кадрова работа. Тоест става дума за народопсихология и манталитет, а не за поредните случайно попаднали калинки във властта. Така е, защото няма нищо ненормално да назначиш свой близък, приятел или роднина по правилата на съответното законодателство (конкурси и т.н.), стига той да е вещ професионалист, без да е протеже на този или онзи партиен лидер. В България обаче след поредните избори винаги се получава точно обратното - огромни маси хора като подплашено стадо се юрват към властта, сякаш това е обетованата райска земя", каза професорът.
