Споровете със САЩ хвърлиха светлина върху истинското състояние на турската икономика. Официалните данни на TURKSTAT сочат само едно: нужни са спешни действия. В Анкара обаче не виждат подобна необходимост.
В началото на тази седмица за пореден път се убедихме колко голямо е влиянието на политическите решения върху икономиката. След задържането на служител на американското консулство в Истанбул, САЩ спря да издава визи за турски граждани. Турция след това отговори със същото. В резултат на това водещият индекс на истанбулската борса регистрира най-ниската си стойност от 4 месеца насам, а турската лира междувременно се обезцени рекордно, анализира "Дойче веле".
Хатидже Карахан е главна съветничка на турския президент Ердоган по икономическите въпроси. Пред ДВ тя се опита да омаловажи станалото: "Още в средата на тази седмица турската лира възстанови половината от загубите. Цялостното възстановяване на валутните курсове ще зависи от волята на двете страни да приключат успешно този спор", заяви икономистката. По думите ѝ, Турция е предприела "конструктивни дипломатически усилия", и ако САЩ се присъединят, нямало да има дългосрочни негативни последици за икономиката.
Оптимизмът на Карахан относно спора със САЩ, които впрочем са четвъртият най-голям пазар за турския износ, е свързан с доверието ѝ в силите на турската икономика. По официални данни на Турския статистически институт Turkstat, през второто тримесечие на 2017 БВП е нараснал с 5,1 процента спрямо същия период на миналата година. За сравнение: сред страните от Г-20 само Китай и Индия имат по-добри показатели.
С най-голям принос за турския ръст е търговията с ЕС, който е най-важният външнотърговски партньор на Турция. Износът за страните от ЕС е нараснал с повече от 9 процента - от 5,5 милиарда долара през август 2016 на 6,3 милиарда долара през август 2017 година. Най-много стоки Турция продължава да изнася за Германия - на стойност 1,34 милиарда долара.
Въпреки добрите данни, шефът на германската външнотърговска камара в Истанбул - Ян Ньотер - е сдържан в оценките си: "Икономическите отношения между Германия и Турция се смятат за стабилни и почти непоклатими, само че в основата им започват да се появяват първи пукнатини. Бизнесът се нуждае от стабилност и правова сигурност - като гаранция за дългосрочните инвестиции. Средните германски фирми обаче междувременно се съмняват в наличието на тези два фактора ", казва Ньотер.
Хамбургският социолог Яшар Айдън вижда няколко различни причини за това недоверие: "Политическите събития в Турция, и най-вече провалилият се опит за преврат, референдумът за промяна на конституцията и политически сътресения просто изместиха вниманието и не оставиха никакво място за нужните икономически реформи", казва той. Друг проблем Айдън вижда на самия връх на държавното управление: с постоянните си искания за ниски лихвени проценти президентът Ердоган прибягва до един вид "икономически популизъм" с цел да задържи собствената си популярност сред турците.
При това турската икономика се нуждае от спешни реформи, защото безработицата в страната е устойчиво висока – близо 12%; инфлацията през септември е надхвърлила 11%; външнотърговският дефицит възлиза на 4,6 милиарда евро – и се е увеличил с почти 23 процента само през последната година. Турция има и голям вътрешен дълг - през следващите 12 месеца е падежът на общо 144 милиарда евро. И не на последно място: в Турция работят едва около 28% от жените, докато в страните от ОИСР средната стойност е 48,5%.
