Албания призна българското национално малцинство в Закона за зашита на националните малцинства, за което принос имат не само политиците, но и учен изследовател от БАН.
Не прави чест на представителите на българското правителство да приписват заслугите за този „исторически пробив за България“ (по думите на премиера г-н Бойко Борисов) единствено на своите „изключителни дипломатически усилия“ и дори да не споменат за ключовият принос на БАН и лично този на Веселка Тончева.
Това пише до медията ни Петър Кърджилов от Института по етнология и фолклористика към Българската академия на науките. И продължава:
Причина за задвижването на българската дипломация в тази посока стават именно личните срещи на доц. Тончева с евродепутатите Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки. Още от началото на своите теренни изследвания в Албания преди десет години тя алармира българските институции и политици за нуждата от признаването от Албания на българското малцинство.
Цяло десетилетие (2007-2017 г.) посвещава на българските общности в Голо Бърдо, Гора, Мала Преспа и Корчанско доц. д-р Веселка Тончева от ИЕФЕМ – БАН. Резултат от осъществените от нея експедиции са стотици страници интервюта, десeтки часове аудио и видео записи на всекидневието и празниците на тези хора, и най-вече публикуваните три части от поредицата „Българите от Голо Бърдо, Албания“ (2009, 2011 и 2016 г.), в които тя представя историята, религията, обредността, музиката и идентичността на българите в Албания.
Цялото това събрано знание не само остава за поколенията, но и послужи като опора на българските представители в Европейския парламент, за да аргументират своето предложение за признаването на българското малцинство в Албания – акт, който трябваше да се случи много отдавна. Нашите сънародници живеят като албански граждани вече 104 години (от 1912-1913 г.), Едва днес обаче това беше политически узаконено, не и без ролята на учени като доц. Веселка Тончева, които чрез изследванията си поддържат връзка с българите в Албания.
