Забавянето на модернизацията на бойната ни авиация води до демотивация на хората. При изтребителната и ударната авиация има най-дълъг застой, може би 30-годишен казва командирът на ВВС генерал-майор Цанко Стойков. С него разговаряхме по повод на 16 октомври – празник на авиацията и на българските ВВС.
- Г-н генерал-майор, на 16 октомври отбелязваме 105 години българска бойна авиация и 100 години изтребителна. Като всяка история и тук има възходи и падения. Може ли да кажем така?
- Тази история има периоди на възход и, може би, не на падения, а с по-малка интензивност или с намаляване на способности. Като възход може да отбележим периода в началото на развитие на авиацията ни, с използването на самолета като бойно средство от нас за първи път през 1912 г. Увеличава се броят на самолетите, появяват се по-нови. Този период стига до участието в Първата световна война, когато нашите пилоти се включват в защитата на родното небе, реализират първите въздушни боеве и успехи. След Ньойския договор следва период на затишие. Наред с всичко сме били принудени да унищожим дори авиацията си. По различни начини и форми, обаче сме я съхранили. Така идва следващият период на възход – преди и по време на Втората световна война. Тогава масово участваме във въздушни битки и ги печелим, охранявайки столицата и страната. След това -отново спад. Тогава има и определено негативно отношение на новата власт към бойните пилоти. Прз следващия период навлизат реактивните самолети, производство на Съветския съюз. Той стига своя апогей през 1989 г., когато в авиационния ни строй се включва МиГ-29.
- Какво става с края на Студената война?
- Идва отново период на застой. Той продължава до 2000 г. Тогава започва модернизиране на летищата, на системите за навигация, включително и леко модернизиране на транспортната и вертолетната авиация със закупуване на западни самолети. Пристигат самолетите „Спартан”, вертолетите „Кугър” и „Бел”. Появяват се и нови учебно-тренировъчни самолети „Пилатус”. Така в края на 90-те години на миналия век има положителни действия на тогавашните правителства за повишаване бойните способности на авиацията ни. Но без да бъдат модернизирани изтребителната и ударната авиация.
- При тях застоят продължава?
- При изтребителната и ударната авиация има най-дълъг застой, може би 30-годишен. МиГ-29 е последният ни изтребител, а Су-25 – последният ни ударен самолет. Те продължават да са на въоръжение, но не са модернизирани. Не са и закупени нови по-модерни самолети.
- В този вековен период има и различни школи в авиацията?
- От началото до Втората световна война, включително е немска школа, следва руската до края на Студената война и сегашната, която е в тясно сътрудничество с нашите партньори в НАТО и най-вече със САЩ, когато се подновиха изцяло нормативната база, изготвени бяха нови програми за подготовка, заложи се нов модел на летателна подготовка, черпейки опита от проведените съвместни тренировки и учения.
- Новият модел на летателна подготовка насочен ли е към очаквания нов боен самолет?
- Да, той е насочен към подготовка на всички специалисти за обслужване на един нов тип боен самолет. Усвояването на тактиката, техниките, процедурите, новите документи, модела за летателна подготовка, повишаването на езиковите знания и боравенето с терминологията е насочено точно към оперативна съвместимост с нашите партньори и към новите образци бойна техника.
- Как върви подготовката на ново поколение пилоти?
- Продължаваме подготовката на младите летци, като ги включваме в програмата за интензивна летателна дейност на самолети „Пилатус” и Л-39. Целта е да натрупат достатъчен опит, който да им позволи да бъдат приучени на следващия тип боен самолет. Досега тяхната подготовка върви, съгласно разчетите и плановете.
- А ще могат ли да летят?
- Очаквам след като се монтират двигателите на МиГ-29, които са в авиобаза Граф Игнатиево, да вземем решение колко от тези млади пилоти ще могат да бъдат приучени на първо време на МиГ-29. Там проблемът е ограниченият авиационен ресурс. Надявам се да не бъде забавен и процесът по придобиване на нов боен самолет, на който да бъде пренасочена тяхната подготовка.
- Разбирам, че това се мерки за преодоляване на евентуална пропаст в приемствеността между поколенията в бойната ни авиация?
- Използваме всякакви стандартни и нестандартни начини, за да не се стигне до там. Много е важно да не се стигне до демотивация на младите хора. Това забавяне, определено е неприятно за тях. Чувстват се демотивирани, донякъде излъгани. При всички положения те свързват своето кариерно развитие с усвояване на нов тип боен самолет, със създаването на възможност да летят интензивно, за да докажат себе си и да постигнат своите цели и амбиции. Като командване правим всичко възможно това да стане в кратки срокове. Разбира се, то не зависи само от нас. Други институции над нас решават този въпрос и се надявам скоро да бъде постигнат консенсус и да има ршение, което е в интерес не само на ВВС, но и на държавата. Аз съм катеторчен, че това е в интерес на България!
- Смятате ли, че това забавяне може да бъде наваксано?
- Забавянето е факт. Ще направим всичко възможно като екстертиза, като документи, които трябва да разработим, да се включим във възможно най-кратки срокове. Чакаме указанията от Министерството на отбраната и съм сигурен, че това, което зависи от нас ще бъде направено своевременно. Разбира се, пълно и катечествено, както сме работили до сега.
- ВВС не са само авиация. Има ЗРВ и РТВ.
- Да те са част от ВВС и то много важна, активна част. Радиотехническите войски са очите, както се казва, на авиацията и на зенитно-ракетните войски. Те трябва също да бъдат модернизирани. Очакваме скоро да се вземе решение по проекта за придобиване на нови 3D радари, за да постигнем пълно радиополе, което да покрие цялата територия и акватория на България. Това е много важно условие, за да изпълняваме поетите ангажименти по бойното дежурство, по запазване на въздушния суверенитет и като част от противовъздушната отбрана на НАТО и ЕС. Повдигнал съм въпроса и за ремонт на ЗРК „С-300”. Този комплекс е модерен, но е необходим възстановителен ремонт и попълване на боекомплекта. Подкрепяме инициативата на министъра на отбраната, който възнамерява да предприеме мащабни ремонти както на самолетите и вертолетите, така и на зенитно-ракетните комплекси.
- Говори се, че ВВС имат най-малък проблем с некомплекта от личен състав. Така ли е?
- Може би в сравнение с другите видове въоръжени сили е така. Некомплектът при нас обаче си е некомплект и ние го чувстваме. Работим, поне да спрем тенденцията на напускане на подготвени специалисти – не само летци и инженерно-технически състав, но и от зенитноракетни, радиотехнически войски, от логистиката и комуникациите. Защото всички са важни, за да продължи нормалната ежедневна поддръжка на системите. Подкрепяме и инициативата на МО за повишаване на заплащането, което ще мотивира и защити хората. Ще привлече и други, ще мотивира младите хора и ще повиши техния интерес към нашата професия. Ние сме били водещи по интерес на младите хора към авиацията.
- Тук е мястото да Ви попитам за бъдешето на авиационното образование. Какви са Вашите намерения?
- Нашите аргументи са за възстановавяне на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски”, за да се повишат подготовката и квалификацията на кадрите, които излизат от там. Да възстановим опита от миналото, да обхванем подготовката на специалисти и за гражданската авиация, гражданското ръководство за въздушно движение и за други специалности. Можем да бъдем лицензирани и за подготовка на обучаеми от други страни, за което имаме експертиза и опит.
- В това отношение имаше доста свършена работа. Имаше и проект, който стигна до министъра на отбраната.
- Нашият проект за възстановяване на Висшето военновъздушно училище стигна до Националната агенция за оценка и акредитация. От там беше върнат на министъра на отбраната с доуточняващи въпроси. Смятаме в съвсем скоро време да ги обсъдим със специалистите и отново да го изпратим в агенцията.
- Има притеснения в определени среди, че този проект застрашава съществуването на НВУ „Васил Левски”, в частност на Факултет „Артилерия, ПВО и КИС” в Шумен.
- Аз смятам, че с нищо не застрашаваме НВУ. Дори по този начин бихме могли да си бъдем полезни повече, отколкото, ако в нишата на НВУ факултет „Авиационен” продължава да съществува по този начин. Нито по някакъв финансов параметър или по институционален можем да застрашим НВУ.
- Пожеланията Ви за празника към личния състав на ВВС?
- Имаме достатъчно причини да празнуваме и да сме горди, че сме наследници на първопроходците. Бих пожелал на всички – на ветерани, на тези, които в момента са в родовет войски на ВВС, да са живи и здрави, те и техните семейства, да бъдат по същия начин упорити и настойчиви в преследването на своите цели. Да се заредят с още повече сили и енергия, защото ще са им необходими, за да продължим във всички направление, по които досега сме работили. Да доказваме, че ВВС са необходими и стоят както досега, като верен страж на родното небе. Разбира се, пожелавам в скоро време да имаме обновление и модернизация в изтребителната и ударната авиация с нов модерен боен самолет, на който да полетят нашите пилоти!
Интервю на Спирдон Спирдонов - Otbrana.com
