Най-известната журналистка в Малта бе взривена в автомобила си недалеч от дома, където живее. Тя бе един от разследващите журналисти по проекта „Досиетата Панама“. Убийството й предизвика шок и възмущение в цял свят. Дафне Галиция загина в понеделник, 16 октомври. Поставена бомба превърна колата й ”Пежо 108” в горящ ад.
Тази черна новина мина някак тихо из българските медии. Фактът, че нито една от националните телевизии не коментира темата в сутрешните блокове, е показателен.
Затова пък бТВ ни „почерпи“ с професионален лицемер, който облъчи аудиторията с лъжи, издаващи напреднала психопатия. Научихме, че Пеевски пише закон, с който да спре разграбването на активите на КТБ и че бил обиден от тиражираните неистини за него. Дали да не направим благотворителна кампания да подкрепим този човечец? Дали в бТВ някой си дава сметка, че ни връща към Чернобил?
В България взривената Дафне Галиция няма да предизвика откровен разговор за медиите и мафията в политиката. Дори да беше българка, което ми е трудно да си представя. Има отделни опити на колеги да хвърлят камък в блатото, но на тях се гледа като на Мунчо от „Под игото“. Лудички са, не им обръщайте внимание. Изразът, който решава всеки скандал и изваден на светло проблем. 70 на сто от медиите са под контрола на Делян Пеевски, 20 на сто са под друг контрол и остават едни 10%, списвани от „лудичките“. В България дори да убият журналист, той ще бъде „уличен“ в корупция, замесен в съмнителни връзки, непочтен и пр. Рефренът „заслужил си го е“, ще се върти из пеевските медии като развалена плоча, докато лъжата попие в полирания мозък на аморфната маса. Дано ви звучи цинично, та да обърнете внимание на тези твърдения.
Такава е тактиката на мафиотското управление: омърсяване на всеки опит за съпротива.
Последните разкрития на Галиция са били за премиера на страната Джоузеф Мускат и двама от неговите сътрудници, които са били свързани с офшорни компании, замесени в продажбата на малтийски паспорти. Тези фирми са получавали плащания и от Азербайджан. Прокуратурата вече разследва случая.
Неотдавна в някои наши медии се появи запис на телефонен разговор между банкера Цветан Василев и представителка на компанията „Йозтюрк Холдинг“. От чутото става ясно, че българският премиер Борисов и главният прокурор Цацаров са поискали 50 млн. долара, за да разрешат турците да купят активите на фалиралата КТБ и банка „Виктория“. Поискали ги като комисионна, за да свалят цената почти наполовина.
Борисов и Цацаров се направиха на расеяни.
Тук вече няма сетива за зулумите. За съпротива да не говорим. Борисов „жъне“ успехи на международното поприще, а Цацаров обсъжда борбата с корупцията със своя патрон генералния прокурор на Русия Юрий Чайка.
Осветена бе шуро-баджанашката схема на управление на ГЕРБ в Хасково, после и на други места. Гърмяха „ЦУМгейт“, „Суджукгейт“, „Яневагейт“ – никаква реакция…
Развинтените болтове на колата на върховния съдия Лозан Панов… Не е затихнал още и скандалът покрай опитите да бъдат заграбени „Емко“ и „Дунарит“. Тишина. Сякаш севернокорейските ядрени ракети са се стоварили върху нас, сбърквайки пътя към САЩ…
Тото Риина, един от най-големите мафиотски босове в Италия признавал, че уважава истински съдията Фалконе, който разбил голяма част от организацията и бизнеса му.
Защото бил истински мъж и противник. „Затова ще го унищожа по начин, достоен за велик мъж“. Джовани Фалконе, заедно със съпругата му Франческа Морвило и 3-ма полицаи телохранители (Роко Дичило, Антонио Монтинаро и Вито Скифани), са убити на 23 май 1992 г. на магистралата А29 между град Палермо и международното летище.
Бронираният автомобил Fiat Croma, в който пътува известният антимафиот, е взривен от страховита бомба с над 1 тон тротилов еквивалент.
Всеки магистрат, ченге и журналист в България, които имат претенция дори колкото главичка на топлийка за лоялност към обществото, закона и истината, трябва да са готови за подобна участ. Всичко друго е пародия: клечене пред парламента или МС с питанки „Къде е Ани?“, креватни гимнастики и нечистоплътни съглашателства в х-л „Берлин“ или Банкя. И стига сте мрънкали, че стоите в пеевските медии, защото имате семейства. Всички имат. Просто сте си такива. Пита се само дали всеки ден се правите, че вярвате на лъжите, които ви пробутват или наистина им вярвате? Много забавно.
Не знам как се е издържала Дафне Галиция, но очевидно не е подгъзвала в удобни вестници. И сигурно е била горд човек. И свободен. Като Анна Политковская. И много други, разбира се. Тук такива хора са рядкост. Примитивизмът в политиката зарази бизнеса, институциите, магистратурата и медиите. Дори изкуството.
Който може, нека почете паметта на непознатата Дафне Галиция. Нейната смърт ни показа за пореден път пропастта, която ни дели от нормалността. Оправданията са безпомощност. И бездуховност.
А сега погледнете очите на Дафне Галиция. Ако ви стиска...
Огнян Стефанов
