Ако Македония иска да стане нормална държава, не е достатъчно просто Заев да седне на трона на Груевски. Нужна е работа по самите основи на държавата и на обществото.
Това пише в Дойче веле Борис Георгиевски. И продължава:
След изборите в неделя Никола Груевски загатна с наведена глава оттеглянето си от политическата сцена в Македония. Не каза "оставка", но то не се и налагаше. Оставката бе надвиснала над него като сянка, а думите му бяха просто отчаян порив да демонстрира решителност и твърдост.
Опитът му да оправдае тежкото поражение с обвинения за нередности е само замазване на очите на симпатизантите и партийните членове преди втория тур на 29 октомври, когато съдбата му ще бъде окончателно решена.
Крушението на Груевски вече е факт. Остава обаче големият въпрос: какво правим със системата, която той наложи след своето над 10-годишно управление? Система, в която доминираха корупцията, шуробаджанащината, клиентелизмът и национализмът.
Система, която контролираше съдебната власт, всяваше страх и ограничаваше свободата на гражданите и медиите. Система, чиито ужасни подмоли се видяха на 27 април тази година с въстанието в парламента. Система, за чиято налудничавост научихме от записите, публикувани от тогавашната опозиция и днешна власт в Македония.
Система, която скара държавата с нейните съседи и с международната общност. Система, която измисли „Скопие 2014" и така превърна македонската столица в долина на кича и в обект на подигравки по цял свят.
В нощта след голямата си изборна победа привържениците на Социалдемократическата партия бяха в еуфория както от поражението, нанесено на съперника, така от неочаквано голямата си победа. И разбираемо оставиха на втори план всички проблеми, пред които е изправена страната - както у дома, така и навън.
Да, лидерът на социалдемократите Зоран Заев предупреди, че "сега ще трябва да запретнем ръкави", което определено внесе известно отрезвяване в онези часове на възторг. И независимо дали Груевски наистина ще влезе в затвора, Заев трябва да бъде наясно, че той и неговата партия са изправени пред историческа задача - и нямат право на много грешки. Отговорността е голяма, точно както и очакванията на гражданите.
Груевски вече няма да предопределя съдбата на Македония, но онова, което ще се случва в Македония, навярно ще предопредели съдбата на Груевски. Или на онези, които в бъдеще решат да следват примера му. Тъй или иначе, справедливост трябва да има. Но справедливост може да се постигне само чрез реформиране на съдебната система, за чиято независимост политиката трябва да създаде условия.
Неслучайно във втория доклад на експертната група на Европейската комисия се споменава именно опасността "превзетата държава" в Македония просто да бъде подменена с друга. И Брюксел, и останалите симпатизанти на Македония в международната общност през последните 25 години се наслушаха на приказки за "ново начало", на безчет неизпълнени обещания за възраждане и нов живот.
Да не говорим пък за македонските граждани. Ако Македония иска да стане нормална държава, не е достатъчно просто Заев да седне на трона на Груевски, а кметове от Социалдемократическата партия да сменят кметовете от ВМРО-ДПМНЕ. Предстои работа по самите основи на обществото: в образованието, където децата от малки се учат на подчинение, а не на критично и творческо мислене; в здравеопазването, което разболява вместо да лекува; в държавната администрация, където кариера се прави с партийна книжка, а не с качества; и изобщо в манталитета, който гледа на властта като на шанс за забогатяване, а не като служба в името на обществото.
Реформите, от които се нуждае Македония, не бива да си останат някакви теоретични законодателни проекти, които никой не провежда. Те трябва да се превърнат в пример за различно поведение, което държавното ръководство демонстрира пред обикновения гражданин. Култът към личността на лидера и смирението пред него трябва да бъдат заменени от критичност и диалог.
Няма да мине много време, преди да се появят първите новини за, примерно, разпределяне на обществени поръчки по партиен или частен интерес - както на централно, така и на местно равнище. Да, това се случва по цял свят. Разликата обаче е, че там, накъдето Македония се е упътила, такива явления са наказуеми.
И ако безнаказаността на длъжностните лица остане валидна като принцип, всички обещания ще се окажат просто празни думи. А опитът клиентелизмът да се пребоядиса в нови партийни цветове само ще ускори краха на държавата и ще се върне като бумеранг към управляващата партия. Същото важи и за потискането на медиите.
Изкушението да използваш част от старата система в своя полза, за партийни или лични облаги, скоро ще тласне новата управляваща партия в коловоза на "груевизма". Тъй че единствено пълното демонтиране на системата "Груевски" може да донесе успех на държавата и на управляващата партия.
Нека не забравяме, че тази система не беше измислена от Груевски или ВМРО-ДПМНЕ. Те просто усъвършенстваха онова, което наследиха от социалдемократите през 1990-те години. Следователно задачата не е никак лесна. А тя е да се изгради система, в която Груевски не може да се повтори. Това е възможно само с независима съдебна система, с професионална администрация, свободни медии и силно гражданско общество.
Накратко: ще е нужна много смелост и качествена работа, за да потръгнат промените в Македония. А дали Заев и неговата партия наистина имат решимостта да поемат по този път - това ще си проличи много бързо. Засега има място само за умерен оптимизъм. Но не и за еуфория.
