Случващото се в икономиката на страната ни изисква да търсим неуморно смисъла - навсякъде и във всичко. И да заявяваме на висок глас, когато смисълът се губи или въобще не е съществувал. Това ще ни помогне и ще ни предпази от някои от сегашните ни неволи и притеснения.
Това анализира професор Христина Вучева. И продължава:
Първият е случаят с "Дунарит", "Емко", протестите, свързани с тяхното бъдеще, вайканията и "грижите" на министъра на икономиката за тези предприятия - всичко това отнема огромна обществена енергия без видим резултат. Вторият пример е свързан с първия - поведението на управляващите спрямо фалиралата преди три години КТБ. Третият пример са странните обвинения, повдигнати от прокуратурата срещу бившите министри на икономиката и на финансите Трайчо Трайков и Симеон Дянков.
Няма как да подминем разправиите около защитената зона "Калиакра" и разнопосочните твърдения на министъра на околната среда Нено Димов. Ще добавим също неясните и противоречиви действия на куп управляващи, засягащи ръководството на НДК, както и трусовете от последните дни по повод на заплахите срещу водещ на сутрешно предаване по голяма частна телевизия. Можем да продължим този списък, но ще спрем дотук.
Много от крайните резултати на изброените по-горе събития нямаше да ги има, или поне нямаше да са толкова плачевни, ако беше търсен и вложен смисъл още в момента на възникването, анализирането и превръщането им в поредното празнодумство. Задълбоченото обмисляне на думите и делата - и когато се създават правила, закони, наредби, и когато политиците действат, може да спести време и пари на обществото и да повиши така дефицитното доверие в институциите.
Събитията от първия и втория пример имат обща основа - противоречивите и неясни промени в законите за кредитните институции и за банковата несъстоятелност, приети от Народното събрание през есента на 2014 г. Първоначално от ГЕРБ твърдяха, че бързат да променят законите, за да защитят интересите на фирми и граждани, вложили средства в банката.
Министърът на финансите Горанов заяви, че няма да се допускат цесии и прихващания, за да не се нарушават правата на спестителите, очакващи компенсация от продажбата на активите на КТБ. Вместо обещаното обаче законовите поправки дадоха широки права на квестори и синдици да решават кои цесии да приемат и кои не.
Наложена бе забрана да се изплащат и суми на лица, придобили права по своя влог чрез цесия. Така бяха отрязани със замах опитите на дребни спестители да спасят някакви суми от своите негарантирани влогове. А подходът към субекти с милиони левове беше съвсем друг.
Синдиците позволиха на избрани вложители да уредят отношенията си с банката чрез големи и платежоспособни длъжници на КТБ. Тези длъжници, които трябваше да бъдат притиснати от фалита на банката да плащат бързо своите дългове или да продават залозите, за да се издължат, получиха възможност да намалят и разсрочат дълговете си чрез договорите за цесии.
Ако народните представители бяха спазили обещанията и бяха уредили законово опазването на активите на фалирали банки от далавери и шашми, днес нямаше да е възможно министър Емил Караниколов да се проявява като брокер на фирма, търгуваща с дългове, а работещите в предприятия, чиито дългове стават обект на препродажби и сделки, да се чувстват застрашени дори от самата държава.
И за да бъде потвърдено, че смисълът и икономическата целесъобразност се пренебрегват във всичко, синдците на КТБ започнаха да водят дела за това, което вече бяха признали като счетоводно събитие. С това не само увеличиха с милиони разходите на фалиралата банка, но и отдалечават деня, в който вложителите, загубили около 2 млрд. лева в КТБ, ще получат някаква компенсация (според министър Горанов 1/10 от спестяванията).
Ако беше търсено икономически обосновано и полезно за страната решение, още през юли 2014 г., в последните дни преди оставката си, правителството на Пламен Орешарски трябваше да предотврати унищожаването на банката. Това можеше да стори през есента на 2014 г. и новото правителство на Бойко Борисов, но то също не се интересуваше от смисъла.
Историята от началото на тази година с обвиненията срещу Трайчо Трайков и Симеон Дянков, разширена с включването на издателя Иво Прокопиев, е поредно потвърждение за пренебрегване на смисъла, при това с лек театрален ефект. Да си припомним какво се случи. През април 2010 г. тогавашното правителство на Бойко Борисов, в което Дянков и Трайков са ключови министри, представя управленската си програма.
В нея се предлага към икономическото министерство да се създаде Държавна консолидационна компания (ДКК) - холдинг, в който ще се включват многобройните миноритарни участия на държавата в различни предприятия, с цел да бъдат продадени и така да се укрепи "фискалната позиция". Този запис очевидно е за прикриване на истинските намерения, защото повечето миноритарни участия от години се предлагат за продан, но никой не ги купува.
Паралелно със създаването на ДКК по идея на правителството се променя и Законът за приватизация. Дава се нова насока за евентуалните приходи от продажба на акции на държавни дружества, като се променя и уредбата за т.н. Сребърен фонд, създаден през 2008 г., за да гарантира стабилност на пенсионната система, като натрупва пари от всяка приватизационна сделка.
Според новите текстове, когато ДКК продава акции на държавни предприятия, които са били включени в капитала й, приходите от приватизацията не отиват в Сребърния фонд, а остават в компанията, а тя после плаща дивидент на държавата.
В тези законови маневри се изгубва смисълът. Но стореното по времето на Трайков и Дянков чрез създаването на ДКК все още не означава това, което по-късно правят техните колеги от следващите кабинети на Борисов. Консолидационната компания започва да поглъща, особено при министър Божидар Лукарски, разнородни и съвсем не миноритарни участия на държавата, включително и цели предприятия, сред които и най-печелившите като "Кинтекс" и "Ел би булгарикум".
Целта на тези "преструктурирания" е прозрачна - осигуряване на достъп до печалбите на тези предприятия, с които да се разпорежда министърът на икономиката. По принцип държавните предприятия внасят в бюджета остатъчните си печалби под формата на дивиденти. Но когато са част от ДКК, дивидентите им остават в холдинга и с тях се разпореждат непознати за обществото хора/съвет на директорите/, подчинени на министъра на икономиката.
По този начин министърът, който и да е той, може да се разпорежда и да участва в най-различни сделки. Може дори да ни уверява, че ще приложи пазарен принцип при одържавяване на частни предприятия - както се случи с "Авионамс", който също се озова в ДКК.
Особеното в случая с ДКК е, че Дянков и Трайков, дали тласък на необмислени законови промени (доразвити от наследниците им), паднаха жертва на собственото си творение. Обвиненията срещу тях са свързани с продажбата на остатъчните акции на държавата в ЧЕЗ, извършена именно от ДКК.
Значително прахосване на време и обществена енергия предизвика разправията около "Калиакра". Вместо да се каже ясно, че България е нарушила евродирективи и е заплашена от глоби, защото някой е разрешил в защитена зона да се строят вятърни електроцентрали и голф игрище, вниманието на медии и общество се насочи към хората, които отглеждат плодове и зеленчуци. За перките и голфа, които реално прогонват защитените птици, никой не говореше. В крайна сметка при тази липса на мисъл и смисъл не се разбра какви санкции ни грозят и как можем да ги избегнем.
Много показателен е и случаят с НДК и неяснотите около това кой как е управлявал държавното имущество. Той е поредна илюстрация как се пренебрегват създадените правила за управление - и от страна на министри, и от назначените от тях директори в държавните предприятия. И как, когато се загуби смисълът на правилата, се губят и милиони левове обществени средства - при това завинаги.
Слабо утешение е, че прокуратурата се е заела. Вече знаем, че прокурорската работа продължава с години и обикновено не носи пари, а само допълнителни разходи за обществото. През последните повече от 20 години с учудваща последователност се издига лозунга "даваме случая на прокуратурата" - дори и когато е достатъчно просто някой от многобройните контролни органи да си свърши работата и да спре разхищението.
Във всеки от т.нар. първостепенни разпоредители с бюджетни пари има вътрешни одитори, инспекторати, има отделни контролни агенции, има и специален закон, който предвижда отговорности на министъра на финансите по управлението на всеки обществен лев. Тези закони са приети в периода, когато затваряхме съответните глави за нашето приемане в ЕС. Много от тези разпоредби за финансово управление и контрол са забравени и от администрацията, и от многобройната чета участници в сутрешните тв предавания.Това позволява всяко идващо на власт правителство да започва със своя нова административна реформа, която ще ни спаси от всички злини.
Реално обаче никой не се занимава със смислени действия, защото търсенето на смисъла иска работа, четене, усилия. А усилия трябва да полагат не само управляващите и чиновниците, но и експерти, анализатори, медии, читатели и зрители, участници в социалните мрежи и т.н. При това последната група има най-големи шансове да постигне много и за кратко време - като се насочи към търсене на смисъла не само по отношение на събитията, сътворени от властта, но и в собствените си коментарии и позиции.
в. "Сега"
