Пиарът на БАН Петър Кърджилов беше атакуван от Комисията по професионална етика към Българското дружество за връзки с обществеността.
Това стана, след като премиерът Бойко Борисов поиска да бъде уволнен заради негово съобщение до медиите, че „не прави чест на представителите на българското правителство да приписват заслугите си за признаването на българското малцинство в Албания единствено на себе си”, без да споменат усилията на д-р Веселка Тончева и нейното постижение.
„Етичният ПР специалист работи първо за истините, после за имиджите, казва в писмо до медиите Кърджилов.
В него се казва още:
Уважаеми читатели,
пиша този текст по повод разпространеното Становище на Комисията за професионална етика (КПЕ) към Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО). Становището е по повод изпратеното от служебната ми поща съобщение до медиите на 14.10. В съобщението изразявам от свое име недоволство от факта, че представителите на правителството загърбват заслугите на българските учени, и в частност тези на доц. д-р Веселка Тончева, за признаването на българското малцинство в Албания, и ги приписват единствено на себе си. Темата се разрасна в публичен скандал от една страна заради разграничаващите се от моето съобщение позиции, които бяха качени в сайтовете на БАН и ИЕФЕМ, въпреки моите уверения към ръководителите на двете институции, че кризата е отминала и това тяхно само ще я задълбочи. Научната общност, в това число представители на най-висшия орган на БАН – Общото събрание порицаха на свой ред тези позиции и се разграничиха от тях. Вижте например статуса в личния профил във Фейсбук на проф. Лъчезар Аврамов, член на ОС на БАН.
Преди да продължа, искам да ви споделя, че през тези две години и три месеца работих много добре с почти всички колеги от ИЕФЕМ – БАН, включително с директора доц. Петко Христов. Скандали също сме имали, но винаги в рамките на възпитанието и добрия тон.
Публичният скандал
Публичният скандал се разви най-вече заради предложението към мен да напусна Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, за което научих в разговор по телефона в неделя 15.10 вечерта от директора на института доц. Петко Христов че е поискано от най-високо ниво – след обаждане на премиера Бойко Борисов до председателя на БАН акад. Юлиян Ревалски. За разговор между премиера Борисов и акад. Ревалски потвърди също гл. ас. д-р Лина Гергова в предаването Честно казано на 23.10 вечерта. Гл. ас. Гергова е чула това в понеделник 16.10 преди обед на живо от проф. д.ф.н. Албена Георгиева. Думите на проф. Георгиева са били: „Бойко Борисов се е обадил на акад. Ревалски (заради публикациите в медиите – бел. П. К.) и сега пиарът ще трябва да изгърми“.
Тъй като вярвам, че един комуникатор, журналист или ПР специалист трябва да се води в работата си преди всичко от истината и след това от имиджа, създадох Фейсбук страницата „КОЙ е БАН и как се празнят столове?“, не толкова, за да поискам подкрепа срещу моето планирано освобождаване, колкото, за да съобщя на обществото истината, че то е в ход именно чрез специално телефонно обаждане „отгоре“, както и да създам общност от хора, на които им е писнало от това.
Истини и имиджи
Становището на КПЕ към БДВО е публикувано в сайта на БДВО на 21 октомври и беше разпространено в социалната мрежа Фейсбук вчера – 23.10. Съставянето и разпространяването на това Становище е особено прибързано, при това без да се поискат обяснения, документи и допълнителна информация от мен, най-вероятно и от другите заинтересовани страни. Това е нередно и неетично за която и да било етична комисия на професионална асоциация. Професионалните етични комисии, както и контролните съвети в партиите например, са арбитри. Те носят много сериозна отговорност, каквато носят съдилища, както и са отговорни пред по-висшите съдилищата и най-вече пред законите. Още повече това важи за една етична комисия по връзки с обществеността при такъв сериозен случай с голям обществен интерес.
Становището съдържа няколко неистинни твърдения, които взети заедно значително накърняват моето име и репутация.
1. Още в заглавието на Становището има две неверни неща. Разпространеното от мен съобщение не е „позиция на ИЕФЕМ“, а е информация до медиите. На всяка една позиция или декларация се пише „Позиция…“ или „Декларация…“, като след текста се пише „От ръководството на…“ или името на директора. Аз не съм написал нищо такова, напротив – оставил съм контактите си, включително служебния си телефонен номер. Втората грешка: не става въпрос за „отчитане на заслугите на Института“, а за „ключовият принос на учени от БАН и лично този на доц. д-р Веселка Тончева“ Колегите от Етичната комисия са приели за правилни още в заглавието на Становището си първите погрешни медийни интерпретации на съобщението. Някои писаха, че било „Декларация на БАН“.
2. „До: Всички специалисти по публични комуникации, журналисти и заинтересовани страни“ А къде тук са учените, чиито именно труд съм защитил със съобщението си? Не са ли те заинтересована страна, която заслужава специално внимание, както специалистите и журналистите?
3. Как се измерват по принцип така наречените в становището „дълбоки щети на институциите у нас, на професията на ПР специалистите, както и на публичните комуникации в цялост“? И как КПЕ към БДВО ги е измерила в конкретния случай? Това някаква представа ли е (имидж) или е истина? Само за информация, последователите на Фейсбук групата, която създадох заради този случай са над 600, положителните отзиви в подкрепа на моето съобщение от 14.10 – над 250, включително от учени, журналсити и ПР специалисти!
4. „Неговото разрастване с обвиненията от страна на ПР специалиста, че ще бъде уволнен дисциплинарно, ако не напусне доброволно…“ Това е категорична неистина – не става въпрос за обвинения от моя страна, а за факт, който мога да докажа с изпратен до мен имейл от директора на ИЕФЕМ. Но Комисията не ме е попитала за това, така че да им предоставя този документ.
5. Не съм попитан също дали изразявам лично мнение или не – което ми се приписва като дефицит в Становището. Първо, съобщението е написано върху бланка на института, но е подписано само от мен като ПР на ИЕФЕМ. Отдолу стои моето име и номер. Второ, 90% от текста на съобщението ми е подаден от самата доц. д-р Веселка Тончева, за което имам доказателства. Те също не са поискани от мен от Комисията. Трето, резултатите категорично показват, че зад съобщението, което съм изпратил на 14.10 застават не малка част от учените от института и Академията. Те вече свидетелстваха за това с положителни писмени отзиви в подкрепа на моето решение и смелост.
6. Как колегите от Комисията успяха да предскажат това: „Последвалата кампания целяща да осветли казуса и да защити ПР специалиста ще нанесе допълнително щети на БАН, на институциите в цялост у нас, както и на ПР професията.“
Може би са се добрали до скрит досега дневник на Нострадамус? Не допускат ли те, че осветляването на казуса и разкриването на истината ще доведе до точно обратния процес: че ще подпомогне реформирането на БАН и институциите в положителна посока на честност и прозрачност, в услуга на науката и благото на обществото, че ще подобри репутацията на ПР професията като прецедент на ПР, специалист, който е действал на първо място в услуга на служителите организацията (учените в Академията), а не на своя пряк началник? Защото просто е назрял момента за това, след дългогодишното мизерстване на тези хора, с едни от най-ниските възнаграждения в страната.
7. „Изразяваме опасение, че казусът нанася щети и по имиджа на България. В последните месеци държавата ни успя да направя няколко забележителни крачки по отношение на международните отношения и стабилността на Балканите и сме убедени, че всяка комуникация, свързана с тази дейност, се следи внимателно не само в рамките на държавата, но и извън тях.“ Така изразено това опасение, в комбинация с всички други вини (някои основателни, други напълно неоснователни), които ми се приписват в Становището, прави внушението, че с действията си аз съм едва ли не национален предател! Ако това Становище остане в настоящия му вид в сайта на БДВО, аз обезателно ще заведа дело срещу Комисията и Дружеството по член 41. (1): „Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.“ от Конституцията на Република България.
Задавам тук въпросите: Кое е по важно за българските граждани, които (би следвало да) сме върховен сюзерен на републиката? Дали това са „щетите по имиджа на България“, „на институциите“, „на гилдиите“? Или пък по-важен за нас е факта на съществуването ни, което властта ни предлага: в медийни лъжи и полуистини, мизерия, телефонно управление, всякакви зависимости, рискове за здравето и живота ни? Дали не е време българските учени, журналисти, ПР специалисти, както и всички други граждани, да проявим характер и решителност срещу постоянното ни ограбване и заплахи за здравето и живота ни по вина на политици и институции? Нима не го ли гледахме вече този филм преди около 27 години, че и през тези 27, с малки имиджови корекции при главните герои? Фалшивите главни герои. Не ви ли е някак срамно? На мен лично ми е доста срамно и странно... Чувствам се срамно, тъпо и неловко, че ми се налага да прекарам следобеда си в мислене и писане на този текст. Но вярвам, че има защо.
Днес премиерът бил в Пирогов и казал „клиенти“, вместо „пациенти“. Повечето медии се надпреварваха да маскират грешката. А може пък грешката му да е вярна. Може всъщност да е казал истината, въпреки че не го е съгласувал с ПР специалистите си. По подобен начин може да е казал истината и един ПР специалист от БАН, без да я е съгласувал с шефа си.
Дали не е време всички заедно да започнем да работим за истините, вместо за имиджите?
Следва продължение.
