На Димитровден стопаните се разплащали с наетите за летния сезон работници, овчарите и ратаите. Празникът се характеризира с обредното полазване - гадаене по първи гост. Обредът е същият, като този на Игнажден, но на Димитровден се нарича булезене, булезване или полязка.
Вярва се, че ако първият булазеник е от мъжки пол, през годината ще се раждат повече мъжки животни. Ако булазеникът е добър и имотен човек, годината ще е здрава, плодородна и благополучна.
На Димитровден стопаните гледали дали луната е във фаза пълнолуние. Ако месецът е пълен, вярвали, че кошерите ще са пълни с мед, а кошарите с агънца. За съжаление, през тази година на празника луната ще е във фаза „млада луна“, но може би това е знак за едно ново начало и по-добро бъдеще на селското стопанство у нас.
Друго характерно за димитровденските обичаи е, че на този ден започвали годежите и сватбите, за които през усиления летен сезон нямало време. На Димитровден момите извивали „сглядно хоро“ пред погледите на ергените и техните родители. Там на мегдана възрастните избирали своите бъдещи снахи, а младите виждали понякога за първи път бъдещата си булка.
Днес една от малкото традиции, оцеляла през годините, е на този празник да се готви петел за именика или кокошка за именицата. На трапезата се слагат курбан от овче месо, гювеч с овнешко, печени ябълки, рачел от тиква, пита с ябълки. Димитровденската трапеза пази характерния си облик в българските домове, дори и в тези, в които няма именици.
