Говоренето за пармезан от председателя на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова и усещането за липса на луканка профанизира най-важния закон в страната, а именно този за държавния бюджет.
Това казва Мария Капон пред БГНЕС и продължава:
Липсата на втория артикул вероятно се обяснява с високото кръвно на премиера. А за пармезана ще говорим по-късно... За да разсея мъглата от арогантност и некомпетентност, която властта е спуснала над нас, ще направя сравнение с някои параметри от бюджета на една от модерните страни в Европа, която харесва дори Борисов.
Един бюджет поставя важните теми за обществото, а именно къде са акцентите за правене на политика през следващата година. От приказките на мнозинството и тези на неадекватната опозиция темите потъват под килима. Никой не може да Ви отговори има ли акцент върху привличането на инвестиции или пък в държавни инвестиции? Накъде променяме образованието и вдигаме ли качеството на здравеопазването.
Нищо подобно не се вижда в цифрите на този законопроект. Един бюджет, който не е насочен към развитие на икономиката, от една страна и качеството на живот на хората, от друга, не струва. Документът, който е представен, е толкова разфокусиран, колкото може да бъде погледа на човек със скъпи очила, но сбъркан диоптър. От проекта за бюджет се вижда, че страната ни няма линия за развитие.
От политиците се очаква да бъдат визионери, а не счетоводители. Няма инвестиции в разходите за образование и научни изследвания. Как тогава ще очакваме компетентни хора да движат държавата, да ни лекуват, да ни съдят или да правят конкурентна икономика? В Германия тези разходи са се увеличили с 28% и дори само новите инвестиции в микроелектрониката са 1.7 милиарда евро.
Говоря в проценти, защото сумите са несъотносими към размера и възможностите на страната ни. Там приятелите ни са преценили, че през микроелектрониката ще подкрепят дигитализирането на икономиката, а у нас ние не виждаме и елементарна подкрепа за цифровизацията, нито капацитет за иновациите.
Конкурентоспособността на България в международен план е затихваща. Какво да говорим за така остарялата тема Електронно правителство, която се разтяга по телевизионните студия от времената на кабинета Сакскобургготски? Вътрешната и външната сигурност се изразява единствено в пари за битови нужди.
И може би ще се чудите, че отново ще направя сравнение с Германия, но за 2018 г. бюджетът на Федералното министерство на вътрешните работи ще бъде увеличен с 11,5%, в сравнение с предишния финансов план. А ние твърдим, че сме гранична зона на Европейския съюз, подложена на риск и натиск! Е, каква е логиката за това увеличение във вътрешността на Европа и липса на такава на границата й? Бюджетът на Федералното министерство за икономическо сътрудничество и развитие (BMZ) има ръст от 35 на сто за последните четири години. Очевидно на Германия не й стига и инвестира още повече в развитие на икономиката.
А ние? Мирна Германия има 17% увеличение на разходите за отбрана, докато у нас властта търси най-малкото общо кратно между военновъздушна база и детска градина. Българският проект за Бюджет 2018 е продължение на „консолидирано поведение“ от ГЕРБ за привидно раздаване на калпак, популистки мерки по теми, актуални от медиите и изливане на пари в нереформирани сектори.
Алтернативният „социалистически“ бюджет на формалната опозиция БСП е ретрограден опит за социално позициониране. И от двете страни на медала на властта виждаме само прах в очите на хората, от които се очаква да гласуват и нито сантиметър визия за развитие на държавата. Мълчаливо съгласие има само върху субсидията за партиите от 11 лева за глас.
У нас работодателите винаги са длъжни и обикновено са „алчни“, а се хвърлят пари за раздута администрация, за да може уютно да се назначи партийният апарат или кумове и братовчеди, които са закъсали. Тъжно, нали! Това, което липсва в най-важния закон, е лидерство на страната, защото само лидерите дават визия за бъдещето. Каквото лидерството, такъв и бюджетът. Вместо това, имаме обикновено властване и престой на управленски позиции, в които управляващите са ангажирани с това да държат юздите и да подхвърлят залъци на хранениците.
Някой ден ще имаме консолидация и инвестиция в благосъстоянието на нацията ни и тогава ще се види разликата. Това зависи от нас, не от тях. А сега за пармезана... Най-известният италиански кашкавал, за сведение на бюджетната комисия, не се използва за пица, а за поръсване на спагети. Пицата е изобретена преди няколкостотин години в Неапол, за да поемат силна храна най-бедните работници, които са полагали тежък физически труд.
У нас модата й се върна, когато финансовият министър на ГЕРБ в първия мандат - Симеон Дянков обеща „постна“ пица на българския народ. Така, че между първия и третия мандат на ГЕРБ, просто тя все остава тънка. А за добрия пармезан е нужен силен разтвор от сол и прясно мляко, половината издоено вечерта, а другото – сутринта... Разбира се и мая... След което трябва да престои една година (време, достатъчно за следващия бюджет)… Пътьом се намазва и обръща...
Историята разказва, че Наполеон Бонапарт го е ценял. Какво ли искат да ни кажат управляващите? На мен ми се струва, че колкото и суджук да ядат, винаги ще слагат пармезана върху пицата. Отдолу ще избиват червените петна на доматения сос, за да докажат, че когато някой е болшевик и популист в мисленето си, не могат да му помогнат нито изтънчените ястия, нито табелката на Европейската народна партия.
