Божидар Джамбазов е един от младите и талантливи магистрати,които често влизат в общественото медиино пространство. Това е прокурора, който спечели 2 осъдителни присъди срещу бишшият шеф на "Топлофикация" Валентин Димитров.
Интервю на Милан Николов
Божидар Джамбазов е зам. градски прокурор и ръководител на спецзвеното за борба със злоупотреби със средства от ЕС.
-Г-н Джамбазов, най-напред да запознаете читателите с какво точно се занимава ръководеното от вас спецзвено?
То е създадено през октомври миналата година и се занимава със злоупотреби със средства от европейския съюз. Това е една структура, която започва от Върховната касационна прокуратура (ВКП), където има отдел, който е на пряко подчинение на главния прокурор. Хубаво е да се знае, че подобни структури има и в окръжните прокуратури. Идеята е да има по-бърза и по-лесна комуникация.
-С Румъния влезнахме заедно в ЕС, винаги сме се движили успоредно с тях, но там злоупотребите са по-малко, как си обяснявате това нещо?
Може би трябва да обърнем внимание, че прокуратурата действа постфактум. Тук важен е фактора с контрола за злоупотреби с европейски средства. Аз се надявам, че доколкото това е една нова тема в българската администрация, при всички положения и тя и прокуратурата имат какво още да учат. Когато познаваш практиките и схемите много по-лесно е и администрацията да пренастрои своите действия.
-А познати ли са ви вече схемите и може ли да се каже, че това помага в работата?
Далеч съм от мисълта, че познаваме всички схеми, но се открояват няколко стила на работа, което вероятно е свързано и със слабости на самия контрол. Основните проблеми са свързани с представянето на фалшива информация, предоставяне на фалшиви оферти, даване на неверни данни. Това са опитите за документни измами. За съжаление има и дела, които са свързани със служители на Държавен фонд „Земеделие”, неприятно е но има 3 дела, които са срещу бившия шеф на фонда Асен Друмев.
-Като заговорихме за Държавен фонд „Земеделие” ще изскочат ли нови обвинения на много високо ниво? Идва ли нова информация по случая?
Разбира се, че е възможно и е реално. Обект на разследване е не само дейността на конкретните фирми, а и на съответните им служители. Работи се в тази връзка и мисля, че скоро ще има някакви резултати.
-Там вероятно много деликатно се прикриват следите? Трудно ли ви е да ровите от тази гледна точка?
Аз пак ще ви върна към контролните органи, защото прокуратурата не трябва да контролира всичко в държавата. Тя трябва да се намесва тогава, когато има данни за престъпление. Не случайно във всяка една държавна институция има контролни органи и инспекторати. Различно е, не мога да кажа че при много дела е много лесно или много трудно да се достига до информация. Делата, по които трудно се работи са за действия извън България, когато трябва да се провери истинността.
-Да поговорим и за делата, които водите. Едно от тях е срещу Валентин Димитров. Въпреки че той има вече 2 осъдителни присъди, все още е навън. Не е ли редно да се промени закона, за да може осъдени хора да чакат последната инстанция зад решетките, а не сред обществото?
За съжаление закона допуска промяна на мярка за неотклонение само при нарушение на наложената. Действително има две присъди – едната е 5 години, другата 14, които са ефективни, но няма законово основание той да лежи в затвора, освен ако не наруши мярката си.
-Повечето от обществото е негативно настроено към Вальо Топлото, но има и много хора, които твърдят, че Димитров е само бушон на стремежа ни да влезем по-бързо в ЕС? Според тях сега в „Топлофикация” ако се направи проверка, ще изчезнат много повече нередности? Как гледате на подобни твърдения?
Нещата с Валентин Димитров се развиха преди влизането ни в ЕС. Съгласен съм че всичко, което е ставало в „Топлофикация” касае много хора, но мисля, че важното в случая е да се абстрахираме от очакванията. Най-тежкото в тези дела е да се намери баланс между обществен интерес и защита на интересите на това лице, което е подсъдимо. Не мога да приема твърдение, че това дело е специално отделено заради наблюденията, които ЕС правеше тогава на съдебната система. Никой не си е позволил да каже „това дело трябва да го решите по този начин”. Естествено е за мен като прокурор да поддържам тезата си, още повече, че е подкрепена с доказателства. Радвам се, че 2 съдебни инстанции потвърдиха тезата на прокуратурата.
-Едно от обвиненията срещу Димитров е за доставка на арматура. Не смятате ли, че и в момента в топлинното дружество може да се доставя стоката по същите схеми? Правят ли се проверки на подобни неща?
Винаги е възможно, но не можем във всяко дружество да сложим прокурор. Именно затова са тези контролни органи, които би трябвало да проверяват нещата. Това е смисъла да съществуват тези институции, иначе те не би трябвало да съществуват.
-Вие водите и едно друго дело срещу Петър Петров- Амигоса. Кое се доказва по-лесно в съда? Контрабанда в големи размери или длъжностно престъпление, какъвто е случая с „Топлофикация”?
Всяко дело е тежко само по себе си. Когато става въпрос за много пари всеки действа прикрито. Така че проблема при тези дела е да се открие точния начин да се намери как се е случила дадена злоупотреба. Не е лесно. Следи се огромен брой документация. Всичко това подлежи на анализ.
-Вероятно да сте прокурор е много смело решение? Вкарвате много престъпници зад решетките, заплашвали ли са ви? Как спите нощем?
Слава Богу до момента не съм имал заплахи. Всеки прокурор за да бъде спокоен, трябва съвестно да си върши работата. За мен спокойствието идва от това, че когато работя, убеждението ми идва изцяло от това, че си върша съвестно работата и се водя изцяло от закона.
-Случвало ли се е политически фигури и частни лица да се опитат да яхнат прокуратурата за свои лични интереси?
Това може да се каже от по-високи етажи в прокуратурата, защото ние тук работим с определени дела. Има опити да се яхне прокуратурата. Това не е нужно да е направено по някакъв фрапантен начин. Ето например при жалба, като се пуска контра жалба. Тоест в прокуратурата се сблъсъкът проблемите на двама души, които са били конкуренти. Но нашата работа е да игнорираме тези неща и да търсим истината. Най-лошото за един прокурор е да залитне в лични симпатии.
-Не мога да не ви задам и следния въпрос. След влизането на България в ЕС прокуратурата започна да действа много ефективно, това го показват и повдигнатите обвинения. Хората се интересуват какво точно пречеше преди това?
Мисля, че прокуратурата и съдебната система са нещо, което се развива. Като всички реформи, които станаха след 89-та, такива реформи трябваше да се случат и в прокуратурата. Съдебната система е консервативна и затова нещата стават по-бавно. За да има промяна обаче всичко трябва да е осъзнато. Не става само с промяната на един закон.
-Гражданите ги интересува откъде точно идва този положителен натиск за работа? От главния прокурор или от външни за системата фактори?
Тук не може да пренебрегнем фигурата на главния прокурор, но не става дума за натиск. Една от важните причини, заради която прокуратурата се промени в положителен смисъл, това е осветляването на дейността и отварянето на прокуратурата към обществото. Даването на по-голяма публичност на това, което един прокурор прави. Разбира се, ние не можем да кажем всичко. Мисля, че това създава вече много по-голяма отговорност в самите хора, които работят, защото знаейки, че неговите актове ще излязат на светло и ще бъде оценявано публично е нещо, което мотивира в по-голяма степен хората, които работят в тази система. Не говоря за обществен натиск, а това, конкретния прокурор да мисли да свърши най-добре работата си, защото тя ще бъде оценявана.
-Прокурор стана правосъден министър, как ще коментирате този казус?
Аз като прокурор само мога да се радвам. Познавам Маргарита Попова, защото с нея сме работили по фондовете. Съдейки по съвместната ни дейност съм голям оптимист, че ще се работи много усилено за реформи. А това, което аз очаквам да се случи е да се промени наказателното законодателство. И най-важното е промяната на процесуалните закони, защото стана балнално, но нашето правосъдие е изключително бавно. Всички го знаем, но това трябва да се случи като закон, за да могат прокурорите много по-лесно да събира доказателства.
Процесът е състезателен, не трябва да се ограничава възможността за събиране на доказателства.
-Дайте примери, в които са ограничавани правата на прокуратурата?
Например с поемните лица. Изисква се да има 2 лица при извършване на обиск. В много случай обаче обиските за наркотиците например се извършват нощем. Да не говорим, ако обиска се извършва на полето. На практика е невъзможно да се намерят такива 2 лица. Не бива да се притесняваме от даване по-голяма свобода на действие на разследващите и ограничаването до минимум на формализма в досъдебната фаза. Наказателният процес е състезателен и трябва да има възможност да бъдат обсъждани всички доказателства, които могат да се съберат за дадено престъпление. Във връзка с това не се притеснявам от възможността за евентуални опити за манипулиране действия по разследването, тъй като всички доказателства се преценяват в тяхната съвкупност, а не изолирано едно от друго. Съдията трябва да има възможност да прави последната преценка. А всеки един опитен съдия може много лесно да разграничи опита за манипулация.
