Била съм защитавала проф. Николай Петров в коментара си снощи. Как можело било! Да дадеш обществена поръчка за над милион на собствената си дъщеря и семейството й, си било чиста проба корупционна практика.
А разследването на БТВ може и да е поръчково, да. Но всъщност има за цел чрез предизвикания скандал да се стигне до оставка, но не и до прилагане на върховенството на закона. Мисля, че дори великата интригантка и отровителка Лукреция Борджия нямаше да се сети как с едната ръка заливаш публично един потенциален подсъдим с нечистотии, а с другата го спасяваш от гнева на безпристрастната Темида. Обричаш го на граждански конфуз, но му спасяваш кожата.
Един вид, омаскаряването е услуга за корумпирания проф. Петров. Затова пък отървава присъдата. Но тя естествено вече му е произнесена от ревностните правдолюбци. Те, които толкова наблягат на върховенството на закона, винаги забравят, че едно от фундаменталните понятия в наказателното право е презумпцията за невинност. Затова у нас правораздаването се пренесе в медиите и то под формата на бухалка, сатър и гилотина. Или просто кофа с кал.
Откакто започна медийната война на Пеевски за водеща роля в прилапването на държавни пари и позиции, терминът „разследваща журналистика“ звучи като наказателна акция за разчистване на сметки със съперници, врагове, конкуренти, опоненти. Затова днес едно автентично журналистическо разследване се разпознава по парадокс с това, че не мишените, а авторите му стават жертви на прокурорски репресии, на уволнения, на внезапни данъчни проверки, на подслушване, на медиен тормоз.
В случая с телевизионния ритник, нанесен на проф. Петров изобщо не става дума за това. Репортерът Нанев най-вероятно ще получи награда за доблест или дори паричен бонус. Може да се обзаведе и с грамота за това, че негово разследване е довело до министерска оставка по абсолютно същия модел, по който доведе до развенчаването и смъртта на ген. Стоян Тонев.
Не, аз не адвокатствам на проф. Петров. Репутацията му на анестезиолог е тъй висока, че той няма нужда от това. Настоявам обаче журналистиката да не подменя прокуратурата. Да не злоупотребява с власт, особено когато произходът на тази власт не е прозрачен.
Да, прокуратурата се е самосезирала да възобнови проверката за проблемната обществена поръчка, след като първият път я е замела под килима. Ще кажа, късно е! Защото вече бившият министър е осъден предварително от журналист, който няма как да обясни къде спа три години та не поде канонадата си овреме. Ако беше толкова печен и чистосърдечен, щеше все да подочуе за конфликта на интереси, обслужен дори от авторитет като Николай Петров в някаква обществена поръчка.
Колкото и да е голяма Военно-медицинска академия, слуховете, витаещи около шефовете й винаги са се радвали на чуваемост. Особено след уволнението на ген. Стоян Тонев и последвалите скандали, които го довършиха. На един истински разследващ журналист с ресор в здравеопазването, едва ли би му коствало да разрови овреме факти, които миришат корупционно. Ако пък съвестта му бе проговорила за злосторствата на видни с просто око корупционни лобита, разположени в актуалната власт, щяхме да се радваме на далеч по-зрелищни министерски и депутатски оставки от сегашната.
Аз лично отказвам да съм съучастник в медийни линчове, организирани от неизвестен поръчител. И тук е мястото да призова професор Петров да се обърне лично към обществото и да разкодира мерзката ситуация, избухнала около името му. Така би подал ръка и на многото хора, които го подкрепиха и му подадоха ръка. Те също станаха обект на злобни саморазправи. А не го заслужават.
Люба Кулезич, „Честно казано“, БиАйТи
