Около 20% от пълнолетните български мъже (почти всеки пети) и 30% от българските жени (всяка трета), са прочели поне 5 или повече книги през миналата година, показват данни от анализ на Евростат, посветен на културните навици на европейците и по-специално четенето на книги.
По този показател страната ни е на 21-ва позиция в 28-те страни в ЕС, при средни данни – 42% четящи жени в ЕС и 30% - мъже.
Според изследване, публикувано на сайта на Асоциация "Българска книга", профилът на "четящия българин" е следният: образован и живеещ в столицата или по-голям град. Четящият българин е предимно в активна трудова възраст, с по-висок социален статус, с по-високо образование и доходи и с по-престижни професионални занимания.
Аудиторията на нечетящите българи се формира предимно от непревилигированите и уязвими групи на населението: в по-малките села и градове, по-възрастни, по-необразовани, с ниски доходи, работещи неквалифициран труд.
Според изследването - четенето на книги се явява трето по степен занимание на българите в свободното време, като на първа позиция е гледането на телевизия (95%), а на втора позиция - сърфирането в интернет - над 50%.
По актуални данни на НСИ у нас през миналата година е имало над 4000 библиотеки, като само 47 от тях са били с книжен фонд над 200 хиляди. Регистрираните редовни читатели в библиотеките са били около четвърт милион, като средно на един читател са се падали по 30 прочетени книги.
