През 2013 г. първата работа на кратко просъществувалото 42-о Народно събрание, работещо по модела КОЙ, беше да преразгледа забраната за пушене в заведенията. С мотив, че бизнесът на хотелиерите и ресторантьорите страдал. След остра реакция от страна на потребителите, забраната остана. До ден днешен жив и здрав си е и ресторантьорският бранш.
Нещо подобно се случва и в момента. Популисти се опитват да ни убедят, че правилата, които важат в повечето нормални страни, са вредни за България. Този път става дума за нещо доста по-жизненоважно, обаче. За водата, която пием. Основен автор на раздела „Натурални минерални води и изворни води“ в проекта на Закона за храните, който миналата седмица мина на първо четене, е заинтересовано лице, принадлежащо на същия този кръг КОЙ. Приетият на първо четене тест за водите няма одобрението нито на индустрията, нито на Европейската комисия. През 2016 г. ЕК нотифицира вариант на закона, различен от вкарания за разглеждане в парламента. Този нов вариант има единствено одобрението на Васил Стоименов, член на УС на Съюза на безалкохолната промишленост в България, който очевидно, е загрижен за закона в качеството си на собственик и управител на компанията си "Балдаран Спринг".
Новите текстове, попаднали в законопроекта по пътя от МС към Народното събрание, съвпадат едно към едно с писмено изразените от Стоименов становища. Те все още си стоят, публикувани на страницата на НС. И ако това не е конфликт на интереси… Така всеки, депутат, гласувал за закона в този му вид, става защитник на частни интереси и подкрепя омразния на цялата държава модел КОЙ.
Най-голямата бомба, заложена в предложените от Стоименов текстове, е че, ако законът бъде приет в сегашния си вид, никой няма да знае кой е налял водата в бутилката. Защото известните до днес търговски марки ще бъдат принудени да се „скрият“ зад неизвестни названия на каптажи и находища. За търговска марка ще се счита името на находището. В същото време от едно находище на минерална вода вече ще могат да бутилират много фирми, с което се отменя досега действащото поради изискванията на Директива 2009/54/ЕС правило „едно находище-един концесионер“. Това означава, че без да е вложил нито лев за разработване на пазара, на практика всеки нов играч може да паратизира върху вече разработен и доказан бизнес. Нещо по-лошо – играчи без опит и без да познават световните стандарти за качество, ще могат да получат разрешения да черпят вода от находища на изграждали репутацията си с години компании, което създава възможности за рекет или за подбиване на цената на вече наложени марки.
Ще се стигне до съсипващи и за бизнеса, и за потребителите ситуации, тъй като колкото повече фирми споделят едно находище, толкова по-размита е отговорността на бутилировачите за здравето ни.
Въпросът откъде е този устойчив интерес на Васил Стоименов към бутилирането на вода има исторически логичен отговор. В мътната следхиперинфлационна 1997 година заедно със свой партньор той изкупува малката бутилираща фабрика "Девин". Продава я през 2006 г. за добри за времето пари на чешката „Соравия груп“. Тя пък препродава на американския инвестиционен фонд „Адвент“. А той я прави лидер на пазара на бутилирани води у нас, инвестирайки милиони в технологии, хора, стандарти и маркетинг. Тази година компанията стана собственост на белгийската „Спадел“.
Виждайки колко печеливш може да бъде бизнесът, от който сам се е отказал, Стоименов решава да се върне в бранша. И не къде да е, а точно там откъдето е тръгнал. В Девин. Наготово. И не подбира средствата, за да реализира този план. Кметове, депутати, министри, неправителствени организации – навсякъде успява да мотивира хора, които да подкрепят попълзновенията му. Веднъж приятелите му са в БСП, веднъж в ДПС, днес – КОЙ знае къде – зависи КОЙ е силният на деня.
През 2013 г. той пише серия писма до правителството Орешарски. Пише до председателя на парламентарната комисия по околна среда Петър Курумбашев. Предлага промени в Закона за водите, които целят да наложат правото множество бутилировачи да черпят от едно находище. В абсолютен дисонанс с европейското законодателство. Среща разбиране у тогавашния министър на околната среда и водите Искра Михайлова, излъчена от ДПС. Интересите на Стоименов стигат само до първо четене, тъй като няколко месеца по-късно парламентът се разпусна, оставайки в историята под бранда КОЙ.
Ако се съмнявате, че стратегията на Стоименов повтаря паразитния подход на кръга КОЙ, достатъчно да е погледнете сайта на Lafka, където в раздела с напитки се рекламира и промотира шумно само една вода, а именно „Балдаран“. Рекламите на същата марка се мъдрят по всички павилиони от същата търговска верига. Проследете в кои медии позициите на Стоименов се публикуват без корекции. Тези „четива“ понякога даже изглеждат като несресани мисли, тъй като никой не смее да прави поправки – стилистични или правописни. Това са медиите, също опериращи под бранда КОЙ. Същите несресани слова произнася в захлас и председателят на Федерацията на потребителите и председател на ПК „Екогласност“ Емил Георгиев, с регистрационен картон на агент на ДС. Не е страно, тъй като тези позиции също са излезли от матрицата Стоименов. Моралният капацитет и легитимността на въпросната Федерация също е под въпрос. Последно публикуваният финансов отчет е от 2015 г., а от регистъра на Юридическите лица с нестопанска цел на Министерството на правосъдието става ясно, че мандатът на управителния й орган е изтекъл. Кого представлява Георгиев тогава? Стоименов явно.
Ако Законът за храните бъде приет в този вариант, той ще пренареди цял сектор от икономиката в полза на интерес, гравитиращ около милиардния холдинг на модела КОЙ. Практика, която за пореден път ще срине имиджа на България като дестинация за инвестиции. И ще допринесе още за пропадането на страната ни в класацията „Правене на бизнес“ на Световната банка, ден след като отбелязахме срив с 11 места само за година.
