Румен Петков пере килими, булани и пердета. Това заглавие, придружено от по няколко снимки, шества в неделни вестници. Доста трогателна картина: 40 градуса на сянка в Плевен, а министърът и синовете му перат ли, перат ... Ако снимките бяха папарашки, всичко щеше да е наред. Но те не са. По-скоро напомнят фотосесия на политик в предизборна надпревара или поне на такъв, който иска да пооправи нещо в
Разбира се, не самият министър, но негови подчинени, са се обадили на приятели от медиите, за да уловят неповторимия миг! На това му казват политически или управленски ПР. Може, но когато е направен умно и ненатрапчиво, когато изглежда „спонтанен".
Вероятно има неподправен момент в това съботно пране. Странното в случая е това, че сигурно Румен Петков пере на Балаклия в Плевен веднъж на три години. Бдителните медии издебнаха момента и го „осигуриха" за своите читатели. Ще им повярвам обаче, ако в скоро време публикуват снимки и от другарски срещи на маса на вътрешния министър. Чували сме, че в подобна ситуация той се раздава от сърце и душа, поне толкова, колкото и с бухалка в ръка над майчиния килим ...
Ще прибегнем до Конфуций, който казва: Съществуват три достойнства. Ако човек е снажен и несравним по хубост; ако стари и млади, знатни и нищи му се любуват - той притежава висше достойнство. Ако с познанията си обхваща небето и земята, ако е способен да разсъждава красноречиво за всичко - той притежава средно достойнство. Ако е храбър и решителен, ако събира край себе си множество и предвожда воини - той притежава нисше достойнство. Само едно от тези достойнства е достатъчно, за да застане човек с лице на юг и да нарече себе си единствен. И тъкмо учениците да скочат да възхвалят своя учител за поредното прозрение, Конфуций допълнил: Понякога човек проявява по-малко разум от птицата ... frognews.bg
