Все си мисля, че вече никой и нищо в родната политическа трагикомедия не може да ме учуди, разплаче, разсмее или ядоса. И всеки път виртуалната действителност, създавана от въображението на партийните пиари, ме опровергава.
Днес една снимка направо ме удари в земята. Все едно беше свалена от някой злобен сайт за антиновини. Мисля си, че дори смехотворците от „Прас Прес“ биха се ощипали, за да проверят дали не сънуват кошмар, надминаващ ненадминатия им черен хумор.
Но не! Снимката е истинска. Поднесена с ужасяваща сериозност от медии с добри контакти в централата на ГЕРБ. А всъщност е безумна пародия на цикличната политическа глупост, с която се ухажва и се вербува електоратът.
Жалко, че няма награда за най-тъп пропаганден гаф – нещо като „Златна малинка“, който американците връчват за най-кофти филм на годината. Може и плод-зеленчук с по-българско звучене да даде име на наградата. Моля, не казвайте „тиква“, че е банално.
Но както и да се казва наградата, за номинация плаче фотосът, който показва триумфа на Бойко Борисов след победния футболен мач на ветераните между „Бистришките тигри“ и „Левски“.
Снимката е снабдена със суперекспертно описание на дербито, в което сините легенди Боримиров, Гонзо, Йовов губят от тигрите, водени от капитана си Борисов.
Бих искала да обърнете внимание на непобедимия ни премиер в екипа на любимия си отбор. В очите на слагачите той би трябвало да представлява митичния герой на Джонатан Суифт Гъливер в страната на лилипутите.
Може би България наистина се е превърнала в държава на духовни лилипути след трите последователни управления на ГЕРБ, щом като дори футболни асове от култов отбор допускат да бъдат публично бити от човек с явно наднормено тегло и проблеми с опорно-двигателния апарат.
Тази колективна липса на себеуважение, както и на уважение към публиката прави от кандидат за наградата „най-тъп пропаганден ход на годината“, макар че на „Позитано“ също се стараят неимоверно, а идеите им да разкрасят политическия фасон на г-жа Нинова заслужават отделен коментар.
Но тази с Бойко, триумфиращ на терена освен всичко друго е и бездарно „дежа вю“. Публиката редовно е била уведомявана през годините за футболните победи на Борисов и то в особено драматични моменти в парламента.
Например той жертва кървавия дебат за съдебната реформа преди две години заради подобно мачле. Сегашният победен мач се разиграва на фона на караниците „за“ и „против“ вота на недоверие срещу „Борисов 3“, който се заканиха да внесат червените.
Внушението, че министър-председателят ще бие шут на червените, както и че и на сините няма да се даде, звучи като замисъл на изтерзан от творческо безплодие пи ар.
Забелязали ли сте, че всеки култ към личността в залеза си избива на страшен кич. Когато подлизурството спрямо вожда приема карикатурни размери, ефектът за харизмата му е трагичен, а за публиката – истински хумористичен. Може би тъкмо за това тираните и диктаторите искрено ненавиждат смеха и вицовете, в които главните герои са именно те, заедно с глупците, които им се слагат. Бойко, уволни си пиарите. Крайно време е! Иначе времето в най-скоро време ще ти вкара решителния гол.
