Искането на председателя на ДОСТ Лютви Местан Бъглария официално да признае съществуването на турско етническо малцинство в страната показва, че той се ръководи от чуждестранни интереси, а не защитава интересите на избирателите си. Това коментира пред телевизия Европа историкът и бивш ректор на Софийския университет Иван Илчев.
В отговор на изказването на Местан, вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов пък настоя прокуратурата да се самосезира.
„За съжаление водачът на ДОСТ показа през последните 2 години, откакто се появи движението, че то се съобразява повече с интересите на външни сили, отколкото с интересите на собствените си гласоподаватели. Така че в този смисъл ДОСТ прокарва една политика, която не отговаря дори на интересите на неговите избиратели. Преди години си спомням Даниел Вълчев, когато направи средищни училища, имах разговори с кметове на села в Родопите. Много от тях с турскоговорещо население, но не всички. Те се възмущаваха и искаха училищата да останат в техните села, защото те щели да пропаднат без училища. Аз им казах: „Добре де, какви знания и каква конкуренция може да има в едно училище с 10 ученици? Вие осъждате своите деца на това да бъдат вечно берачи на тютюн“. Това е, което прави в момента Местан, той иска да изолира своите гласоподаватели от останалите“, каза проф. Иван Илчев.
Илчев е категоричен, че трябва да се действа много внимателно с признаването на малцинства не само у нас, но и на целия Балкански полуостров. Той дава пример с мюсюлманската област Санджак в Сърбия – през изминалата седмица там също поискаха референдум, чрез който областта да може да се превърне в автономия. Това идва след посещението на турския президент Реджеп Ердоган в столицата на Санджак – Нови пазар, което беше в средата на октомври.
„В Сърбия това не е спирало нито за момент. Дотолкова доколкото в района на Санджак, който е и в Черна гора, има мюсюлманско мнозинство. Това са мюсюлмани, които говорят преди всичко сръбски език, или както се казва сега бошняшки език, и турци, там има доста турци. Това е един район, в който православните сърби са малцинство. И там винаги е имало натиск за известна автономия. Така че този въпрос се повдига периодично“, каза още той.
Такъв референдум в областта е проведен още през 1991 г., но той не е признат от официалните власти в Белград.
