Около 330 хиляди души са демотивираните българи в трудоспособна възраст, които не учат и не работят. Те не са регистрирани и в Агенцията по заетостта. Тези данни бяха представени въз основа на проведено целево национално представително проучване на изследователски център ”Тренд” по поръчка на фондация ”Фридрих Еберт”, осъществено в периода 10-ти - 28-ми септември.
Ивайло Калфин от Фондация "Институт по икономика и международни отношения" и бивш министър на труда и социалната политика коментира, че на практика броят на демотивираните българи е двойно по-голям и това се доказва от целевото проучване, което се провежда за пръв път у нас. Калфин констатира, че 300 хиляди души всъщност са 10% от работещите в България. По думите му именно тази група се маргинализира.
Освен това, когато те са изключени и от системата на социалните помощи, се налага промяна в политиките на пазара на труда. В момента тя разчита на проактивен подход от страна на безработния. Докато в други страни има проактивна политика от страна на посредниците в бюрата по труда. Така изследването констатира, че по отношение на възрастта се отчита по-голямо натрупване при хората на възраст между 18 и 29 години.
Една част от младежите все още са в процес на търсене на своята професионална реализация. Данните за образованието показват ясна зависимост - делът на хората с висше образование, които са демотивирани, е най-нисък - 10%. Най-голям е делът на демотивираните със средно образование - 53%, следва делът на хората с основно образование - 26%, начално - 9% и незавършено - 3%.
По отношение на семейния статус - малко над половината от демотивираните са омъжени/ женени. Ивайло Калфин, цитиран от Нюз. бг, констатира, че профилът на демотивирания обикновено е на човек, който живее в домакинство с други хора и разчита тези други хора да го изхранват. По думите му голяма част от българските граждани изпадат в тази ситуация - единият от родителите работи, другият е в много дълъг отпуск за отглеждане на дете.
Така над 80% от демотивираните са били без работа над 1 една година, като 12% от тях никога не са работили. Други 20% са без работа над 5 години. Тези хора губят усещане за професиите и много трудно се връщат към трудовите навици. По отношение на личния доход мнозинството 72% нямат личен месечен доход. 13% доход до 500 лв. 17% от българите заявяват, че получават пари от сивата икономика. По отношение на етническия произход, българите, които попадат в групата на демотивираните, са 56%. Ромите са близо една трета. Най-висок е делът на демотивираните българи в селата - 42%. В областните градове делът е малко под една трета, а в малките градове - 22%. С най-нисък дял от целевата група се отчита столицата - 7%.
Голяма част от анкетираните - 47% заявяват, че биха започнали работа за сравнително адекватни възнаграждения - между 500 и 1000 лв. 43% от всички демотивирани българи имат доказана професионална квалификация, докато над половината нямат. 37% биха се включили в курсове за квалификация, за да си намерят по-лесно работа. 58% от анкетираните предпочитат да живеят в България. Малко над една четвърт обаче при първа възможност биха отишли да живеят в чужбина. Най-висок е делът на младите - 41%, които биха искали да заминат в чужбина, а тези с висше образование са 35%. Повечето от най-младите искат да заминат в чужбина. 8% биха се преместили в друго населено място в България.
