Вицепремиерът Валери Симеонов разкри, че бизнесменът Кирил Домусчиев е бил осъден да плати 50 млн. лева. Причината е, че ВКС е уважил иска на държавата срещу приватизацията на „Български морски флот“.
„Държавата спечели делото срещу „Кей Джи Маритайм Шипинг“ – 1:0. Върховният касационен съд уважи иска на държавата срещу приватизаторите на Български морски флот и отмени решението на арбитражния съд към Българска търговско промишлена палата. Върховните съдии са решили, че арбитражният съд не може да промени приватизационния договор, тъй като в закона има изрична такава забрана, която е поставена там „неслучайно“.
Следователно, братя Домусчиеви ще трябва да спазят договореностите при приватизацията и ако не са изпълнили изискванията на договора през следващата година, то ще трябва да платят съответните санкции – над 50 милиона лева. ВКС също задължава собствениците на Български морски флот да върнат на държавата 2 129 167 лв., които Арбитражният съд им е присъдил като съдебни разноски. Справедливостта в този случай възтържествува“, написа Валери Симеонов в профила си във Фейсбук.
Тричленен състав на Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) отмени решението на Арбитражния съд към Българска търговско-промишлена палата (БТПП), с което на компанията на председателя на работодателите Кирил Домусчиев "Параходство български морски флот" бяха спестени неустойки от 55 млн. лв. Парите са дължими за неизпълнение на задължения по приватизационния договор.
Първоначално арбитражът прие, че е било налице стопанска непоносимост и заради световната финансова и стопанска криза "Параходство български морски флот" не е могъл да изпълнява посочения в приватизационния договор тонаж, т.е. капацитет на корабите.
Делото пред ВКС беше образувано по искова молба на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, след като вицепремиерът Валери Симеонов атакува Домусчиев за параметрите по договора.
Съдиите Дария Проданова, Емил Марков и Ирина Петрова приеха, че арбитражът недопустимо е надхвърлил компетенциите си, тъй като искът за стопанска непоносимост "не случайно не е включен в обсега на тези, които могат да бъдат отнесени към арбитраж, тъй като разногласие между страните относно необходимостта от промяна в договора изобщо не би могло да възникне поради законовата забрана".
