Европейската агенция за лекарствата твърди, че българското месо е пълно с антибиотици, но техните заключения са направени на базата на справка от доброволно подадени данни от търговците на ветеринарномедицински препарати. Това обясни пред Фрог нюз бившият земеделски министър Мирослав Найденов.
Министерството на земеделието подава информация за животинската популация и на базата на цялата тази информация Европейската агенция прави статистически анализ.
Антибиотикът в месото има карентен период на разпадане, т.е. организмът се изчиства от него. Ако на прасенцата се дава на втория месец, то на шестия, когато се колят, са се изчистили.
Освен това антибиотиците са изключително скъпи и животновъдите не са на сметка да ги използват. Те са същите като при хората, само че на животните са им необходими по-големи дози заради по-голямото тегло. Ако животните са консумирали антибиотици, непосредствено преди колене, месото им след това има горчив вкус, обяснява Мирослав Найденов.
Защо в скандинавските страни са по-малко антибиотиците, а в южните са повече? При топъл и влажен климат заболяванията са повече, затова се прилагат в по-голямо количество. В скандинавските страни не се отглеждат много животни, защото нямат фуражи.
През 2011 година, когато аз бях министър на земеделието, България се включи в мониторингова програма на ЕК за следене на остатъчните вещества. Годишно сме задължени да правим множество проби.
Проблемът не е в антибиотиците, а в палмовото масло. То се разтваря при температура от 48 градуса, а човешката е 36-37. Не се усвоява от организма и запушва кръвоносните съдове. Възможно е, за да се отклони вниманието от палмовото масло, се пусна информацията за антибиотиците в месото. Днес се открива Месоманията и докладът съвпадна с този пазар. Местните ни продукти са добри, сред тях не са кренвиршите от 3 лв., тъй като нямат месо. Те са соеви деривати и изрезки. Не са вредни, но са нискокачествени.
