Сякаш бе вчера. Моя милост, средностатистически 37-годишен дебил, възторжен до сълзи, заедно с хиляди себеподобни приветствах избраните незнайно от кого (от ДС, как от кого?!) оратори на първия свободен митинг.
С празна туба за нафта в ръце, слушах омайните слова на Анжел Вагенщайн, Румен Воденичаров, Константин Тренчев и на други настоящи и бъдещи предатели на общата ни кауза.
„Доживяхме! Все пак доживяхме!”, успокоявах забързаното си сърце. Колко народ си отиде с отворени очи за поне мааалко по-справедлив живот, а на мен ей така, наготово някой ми изсипа 10 ноември и ме тупна дружелюбно по рамото: „Бъди!”
Ако тогава, през студения ноември 1989-а, знаех какво чака мен, близките хора и страната ми, сигурно щях да се обеся. Не, не съм клошар и още не съм попаднал сред 25-те процента българи с психични отклонения, но втори път не бих се въртял в месомелачката на „прехода”.
Толкова светъл и чист ми се струваше животът тогава! Падна член първи, арестуваха Живков, Петър Младенов в секретен доклад призна, че престъпният комунистически режим е докарал страната до катастрофа. Но народът ни, храбър и безсмъртен труженик, притежава енергията и волята да възкреси древна Бълг-ария.
По-късно си спомням Адам Михник, който обясняваше как точно да се декомунизираме, защото поляците бяха започнали преди нас и бяха отишли доста по-напред. Дразнеше ме самоувереното му подпийнало лице, но нали бе дошъл с добри намерения...
То преход ли бе, да го опишеш?!
Бяхме и оставаме в лабораторен аквариум, стопанисван от 1944 г. от прецизни и безмилостни експериментатори. Част от опитните риби и морски свинчета напуснаха. Измъкнаха се през „Терминал 1” и „Терминал 2”. Мнозина възторжени участници в първите митинги на „свободата” се преселиха в „Бакърена фабрика”. В гробищния парк. Изпълниха отредената им мисия да уплътнят настилката пред лимузините на промяната.
Малцина като мен се укриват в „Терминал 3” и в други социални мрежи. Заедно с останалите дебилоподобни стискаме в зъби душата си и се опитваме да се съпротивляваме срещу лаборантите от Кремъл.
Но клики и котерии, маскирани зад абревиатурите на партии и икономически групировки, не ни оставят сериозни шансове. Помагат им певачки, чалгаджии и телевизионни шоумени, реалити-кушии, реформи заради стабилност или стабилизация заради реформи.
На държавното кормило се изредиха стотици спасители, месии и водачи. Спасение така и не настъпи, както е прозрял още Георги Марков.
Минаха 28 години он онзи паметен 10 ноември. Побелях и се пенсионирах. Най-хубавото нещо, което ми се случи, вероятно са внуците. Но те сигурно щяха да се родят и без 10 ноември, без ЦК и без Петър Младенов.
Докато побелявах и трупах печал, узнах, че 38,8 % от българското население е било ангажирано с информационни и други спомагателни дейности към репресивните служби на комунистическия режим.
Че онзи, който е идвал като освободител на земите ни, всъщност е плетял планове да ни пороби.
Че повечето от хората, държали речи на първия митинг пред храм-паметника „Ал. Невски”, са имали втори имена, записани в досиета и картончета.
Че НРБ, в която се родих и израснах, е била подразделение на ГУЛаг, с телени мрежи и мини по границите, със съветска телевизия в петък и с банани и портокали покрай Коледа.
Че талантливият мултипликационен филм „Ну, погоди” е краден от продукции на „Уолт Дисни”.
Че България приключва 28-годишен цикъл на „развитие” като най-бедната страна в Европейския съюз, шампион по инфаркти, инсулти и демографски срив. А българите продължават да се чувстват като най-нещастната нация в Европа и в първата десетка на планетата.
Че съдбовната промяна, наречена поетично "нежна революция", представлява олигархична сделка за подялбата на власт и собственост.
Че баснята за "мирен и безкръвен преход" е съчинена на голф-игрищата на червени социолози-милионери.
Че историята на последните 73 години е хронология на катастрофиралото българско настояще. История на несъстоялото се бъдеще. История на отложеното щастие. Отложено за други десетилетия, за друг век. История на заболяването от стокхолмски синдром на цяла нация.
Узнах, че и днес България се управлява от прости, незаконно забогатели хора.
Разбрах, че осмо десетилетие най-старата държава в Европа преживява тежка хуманитарна катастрофа и се нуждае от незабавни, решителни и всеобхватни животоспасяващи мерки от страна на партньорите и съюзниците от ЕС и НАТО.
Нуждае се от сърдечен масаж и изкуствено дишане в критичните 5 минути историческо време. След петата минута от поражението организмът изпада в клинична смърт и мозъчните клетки започват да измират.
Смъртоносното съчетание на съветска власт, диктат на КГБ-ДС, геноцид срещу свободомислещите и изобщо срещу мислещите хора, докара нацията на ръба на физическото изчезване.
А онзи нахален Михник пак се оказа прав: „Най-страшното на комунизма е онова, което идва след него”.
Васил Данов
старши дебил трети разряд
„О, спомняте ли си, другарко?!”
‒ „Другарю/ко, защо се предреждате?!”
‒ Безсънните нощи пред ЦУМ заради списъка за цветен телевизор;
‒ Показния магазин на „Витошка” и другия на „Раковска”, в които преди Нова година „пускаха” банани;
‒ Бозата от 6, баничката от 10, шоколад „Крава” за 70 ст. и билетчетата за трамвай от 4 и тролей от 6 ст.
‒ Киното за 20 ст., в което се извиваха опашки за български филми;
‒ „Всичко е любов” и тичането след Иван Иванов за автографи;
‒ „Ну, погоди” в кино „Култура” с доглеждане;
‒ Киселото мляко в стъклени бурканчета с капачка от станиол;
‒ Школските униформи с бели якички и оръфаните, дошити с кожа, лакти на момчешките сака;
‒ Летните бригади с международно участие;
‒ Търговията на черно в Студентски град: 1 долар за 3 лв.;
‒ „Кореком” и марковите джинси;
‒ Тихите „Мазди” на другарите и политическите вицове за тях, разказвани под сурдинка;
‒ Партийните събрания, порицанията и изключванията от партията (дамга за цял живот);
‒ Дружинната ръководителка и сборовете с възгласи „Рапорт даден” и „Рапорт приет”;
‒ Манифестациите пред Партийния дом;
‒ Стихотворението „Води ни, партийо!” (нататък ми се губи);
‒ Квотите за деца на „активни борци против фашизма” в гимназии и университети (буква „ж”)
‒ Задължителния руски език от 5-и клас нагоре;
‒ Петъчната програма на руската телевизия;
‒ Студио „Хикс” в събота вечер по Първа програма;
- Сагата "Семейство Палисър", за която всички се събираха у съседа с телевизор;
‒ Екскурзиите в братските социалистически страни с влак през Румъния...
---------------------------------------------------------------------------------------------
Неправителствени организации, които редовно почистват паметника на Червената армия и подписват проруски и антинатовски декларации:
Български антифашистки съюз,
Национално движение "Русофили",
Форум "България-Русия",
Федерация за приятелство с народите на Русия и ОНД,
Дружество "Александър Невски",
Българо-руска търговска промишлена палата,
Българо-руски клуб "Шипка",
Славянско дружество в България,
Дружество "Найден Геров",
Федерация на съотечествениците,
Фонд "Устойчиво развитие за България",
Съюз на ветераните от войните,
Съюз на военноинвалидите и военно пострадалите,
Съюз на сержантите и офицерите от резерва и запаса,
Съюз на българските писатели,
Съюз на архитектите в България,
Съюз на филмовите дейци,
Съюз на българските журналисти.
