Достъпността в София не е уредена, заяви Асен Алтънов, председател на Регионална организация на слепите за Софийски и Пернишки регион и член на УС на Съюза на слепите в България.
По отношение на достъпната среда за хората със зрителни увреждания нещата са много тежки. Не може да стигнем до там да може да започнат да изпълняват наредбите. Има хубави наредби, но не се изпълняват, подчерта Алтънов. Според него, дори архитектите ни не са учили това, което трябва по отношение на достъпността за хората с увреждания.
„Онзи ден говорих със столичния кмет Йорданка Фандъкова, но под нея тези, които трябва да се занимават с достъпността, не правят абсолютно нищо. В средата на тротоарите са сложени колчета, уж да не се качват коли, а човекът, който върви се блъска. Никой не те чува, уж те разбират, а накрая не изпълняват. Достъпността в София не е уредена”, категоричен е пред БГНЕС Асен Алтънов.
Пътуването с градския транспорт също се оказва проблем. „Вратите на автобуса вече не се отварят. Трябва да ги намериш, да натиснеш и тогава да се отвори вратата. Какво се получава - отива слепият, маже, докато намери бутона и тогава да му се отвори вратата. Във всички други държави задните врати не се отварят, минава се край шофьора, чекира се карта и се слиза от задните врати. А ние влизаме и излизаме отвсякъде”, коментира Алтънов.
Управляващите не го правят така както трябва. Няма кой да убедим. Пред мен се е разпореждала г-жа Фандъкова, обаче какво от това, запита той. Има затруднения и с интелигентните светофари. Според Асен не може да разбереш от къде идва сигналът, защото е еднакъв и за двете страни и в крайна сметка не знаеш в коя посока пресичаш. „В момента в София е хаос със светофарите, за разлика дори от по-малките градове, където всичко е много по-добре от София. Как да се боря със зам.-кмета по транспорт Крусев, който няма това разбиране и няма тази нужда, която аз имам като сляп човек”, запита Алтънов.
Той обясни, че проблемите са много сериозни и тежки, а слепите хора са може би най-бедните в обществото. „Няма как да бъде иначе. Всеки може да отиде да копае 2 метра един канал, здрав прав, и да изкара 10 лв. днес, но слепият освен да чака някой да му помогне, да има и той 2 лв. за децата си сутрин, друг начин няма”, посочи той. Въпросът, подчерта Алтънов, с трудовата заетост на слепите хора, е много зле. Той даде за пример как в другите страни държавата задължава работодателите те, ако наистина не искат да назначават незрящи хора, тогава да плащат по две заплати в определен фонд всеки месец.
„Той предпочита да дава една, за да може да вземе човека, който не вижда на работа. В България това не може да стане. Работодателите не искат да назначават незрящи, няма кой да ги притисне и не ги взимат на работа. Закон – има, изпълнението го няма. Някъде някой чрез връзки, близки си намира някаква работа”, посочи Асен Алтънов и допълни, че е редно слепият да може да отиде на работа като всички други хора и работното място да му бъде достъпно. От друга страна той е категоричен, че обществото ни е солидарно с проблемите на незрящите хора.
„Българите не са лоши хора и се стремят да помагат на слепите си хора. Слепите сме общество в обществото, но виждайки че един човек не вижда винаги всеки ще се притече, ще му помогне да влезе, да седне. По отношение на обществото проблемите са по-малко. По отношение на държавата проблемите са много сериозни”, посочи Алтънов.
Не на последно място той коментира и проблема с фалшивите ТЕЛК-ове като много труден. „Настройват обществото срещу хората с увреждания, а слепите наистина имат нужда. Проблемът не е при нас, да се търси там, където са го допуснали”, убеден е Алтънов. Той обясни, че и сега има пожизнени ТЕЛК-ове.
„Тези, които им дават срочни ТЕЛК-ове, има хора, които после ги режат, затрудняват живота и положението им. А от друга страна има и продажба на ТЕЛК-ове, но това не е проблем на хората с увреждания. Те са болни хора, имат нужда да ги категоризират правилно”, категоричен е председателят на Регионална организация на слепите за Софийски и Пернишки регион.
