Темата за търговските вериги, малките магазинчета, българските производители и доставчици, както за вредите и ползите от тях предизвиква голям интерес. С основание. Това обаче поражда спекулации. От незнание или продиктуван интерес – е друг въпрос.
Предлагаме ви мнението на експерта Петкан Илиев, написано специално на Фрог нюз.
***
В началото и средата на септември, по повод представения доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ) „Видимите и невидимите ефекти от навлизането на модерната търговия в България: факти срещу митове“ в медиите излязоха гръмки заглавия от рода на: „Ново проучване разбива митовете за "лошите" търговски вериги“, „ИПИ: Частни интереси удрят по хипермаркетите“, „2/3 от стоките в хипермаркетите – български. Проучване разбива редица митове за големите вериги хипермаркети, че били лоши“ и пр.
Всъщност кои митове бяха разбити в горепосочения доклад:
· Веригите за модерна търговия изтласкват малките магазини от пазара и ги лишават от клиенти;
· Веригите продават предимно вносни стоки, с което вредят на бизнеса на местните производители;
· Стоките във веригите са със съмнително качество;
· Веригите не инвестират в местния пазар;
· Веригите водят до фалити на малки предприемачи и закриване на работни места в сектора.
Ако трябва да сме точни „приносът“ за разбитите митове на медиите е много по-голям от този на анализаторите написали този доклад, най-вече заради използвания от пресата принцип на „разваления телефон“ или по-скоро на алгоритъма в емблематичния филм „Кит“, заснет в края на 60-те години, превърнал цацата в кит, т.е. в който данни и информация се манипулират в името на несъществуващи постижения.
Най-големият мит, според авторите на доклада „най-честите критики към модерната търговия е продаването предимно на стоки с чуждестранен произход, което води до загуби за българските производители.“ е, че големите търговски вериги са пълни с чуждестранна продукция. А истината, според тях е, че по щандовете им преобладава българското производство. "Ако приемем за български стоки такива, които веригите купуват от български доставчици, техният дял е над 70% от всички продавани стоки ("Билла" например продава над 70% зеленчуци и плодове от български производители в активния сезон)", обясняват авторите на анализа. Погрешно допускане, въпреки аргумента им, че „единствената оценка, която може да се направи, е да се изчисли приблизителният дял на стоките от български доставчици в България.“ Останалото било много сложно, „на практика невъзможна задача“.
Аргументи против "разбития" мит:
- На пръстите на едната ръка могат да се изброят „експертите“, които биха се уловили на "примамката" на ИПИ, че продуктите, които тези вериги продават са български, след като около 70%" от тях са от български доставчици!!! Може да съм български вносител на домати или сирене от Гърция, например, и естествено съм български доставчик! Когато започна първият дебат и опитът абсолютно безидейно представителите на БСП да задължават със закон тези вериги да продават определен процент български продукти и изделия, проведохме изследване на терен, в най-голямата и втората по пазарен дял вериги на няколко емблематични сектора (млечни продукти и бира), където би трябвало да са водещи българските производители. Картината коренно се различаваше от цитираното от ИПИ "българско участие". Да вземем асортимента от кисели млека, каквото и да означава това и всякакви производни от тях... (плодови, подсладени... и пр.). Дори при един такъв "български доставчик", като ДАНОН, в асортимента му преобладават, близо 60%, продукти произведени в Полша... и пр. заводи в Европа.
- Второ, когато описваме тази идилична за българските производители картина, дали става въпрос за асортимент или за количества! Защото какво го грее българския производител, че асортимента е „български“, но пък това са продукти, които като количество заемат 1/3 и по-малко от продажбите.
- Трето, дори експерт от ИПИ в предаване по БНР на 05.09.2017 г. заяви в прав текст, че е много спорно какво точно наричаме “местна стока“, защото може да бъде стока на български фирми, а може да бъде и стока на български фирми с изцяло български суровини, което общо взето такова нещо няма, в момента, в България, според същия експерт.
- Четвърто, еклектиката при формирането на базата данни за посочения анализ само потвърждава тяхната ненадеждност. Според анализа на стр. 8 два от основните информационни източника са: „Предишни оценки на ИПИ сочат, че…“ и „Горните данни отговарят и на информацията от фирмите в сегмента. Повечето, особено сред супермаркетите, споделят, че продуктите на български производители съставляват между 60 и 70% от общия обем стоки, продавани в магазините им.“ Тук дори няма намек за български доставчици, ами направо са си „български производители“.
Вторият разбит мит в доклада е, че „Веригите за модерна търговия изтласкват малките магазини от пазара и ги лишават от клиенти“. Авторите на доклада се аргументират с два факта:
- Първият, „Според данните на Евростат за търговията на дребно, фирмите с над 250 заети са 43 през 2015 г. Ако приемем, че те и модерните търговски формати (т.нар. търговски вериги) до голяма степен се припокриват, то излиза, че веригите, въпреки бързото си навлизане на местния пазар, държат дял от около 25,6% от търговията на дребно.“;
- Вторият, „Приходите на традиционните търговци (0-249 заети) остават стабилни около 4,4 милиарда лева и през 2015 г., и през 2012 г. В същото време ръстът при приходите на обектите от модерната търговия е от 4,75 милиарда през 2012 г. до 5,36 милиарда лева през 2015 г.“ и изводът на експертите от ИПИ, че „От данните излиза, че ръстът при големите магазини не е за сметка на малките, а по-скоро благодарение на промяната в потребителските навици на клиентите и по-голямата им покупателна способност в резултат от икономическия ръст в страната и по-високия разполагаем доход.“
Аргументите против дава официалната статистика:
- Според данни на НСИ, в края на 2015 г. търговските обекти за продажба на дребно са били 115 936 броя, като за година броят им намалява с 3770. Тоест, спадът не е драстичен - броят на магазините пада само с 3,15% за година. Но фалиращите магазини реално са много повече, тъй като често на мястото на затворения магазин се отваря нов в опита на хората да стартират свой бизнес. Но тъй като общият брой на обектите за търговия намалява, явно фалиращите магазини са повече от отваряните.
- Ако погледнем обаче към типа магазини се оказва, че спада засяга най-вече, както специализираните, така и неспециализираните магазини за храни, т.е. преките конкуренти на големите търговски вериги. Например общият брой на магазините за храни, напитки и тютюневи изделия е паднал от 44 806 през 2014 г. до 43 166 в края на 2015 г. Най-голям спад обаче има в обектите за продажба на алкохолни и безалкохолни напитки и от 2 610 през 2014 г. те са 2 310 в края на 2015 г. Това е намаление с 11,5% за година.
Третият разбит мит, че стоките във веригите са със съмнително качество, експертите от ИПИ опровергават с аргументацията, че качеството на стоките - големият процент "имитиращи продукти", са алхимия на наши производители, не на чужди компании.
Аргументите против:
- Първо, президентът на ЕК Жан-Клод Юнкер обяви публично, че Европа трябва ефикасно да налага мерки срещу двойния стандарт при храните, напитките и козметиката в Централна и Източна Европа. По време на традиционната си реч за състоянието на ЕС Юнкер обяви практиката еднакви продукти да се предлагат с различно съдържание в страните членки за незаконна.
- Второ, преди няколко месеца правителствата на Чехия, Унгария и Словакия се оплакаха от различия в качеството на едни и същи продукти със същите в държави като Германия и Австрия.
- Трето, При проверки в България се оказа, че ситуацията е подобна. През юни земеделският министър Румен Порожанов обяви, че са открити и вкусови, и ценови разлики в някои продукти. При вторична проверка от БАБХ съобщиха, че не са открити разлики в етикета и цената, но с „малката“ забележка, че вторият сравнителен анализ обаче е без лабораторни изследвания.
Всичко това не отрича ролята на българските производители за „насаждането“ на негативно мнение за чуждите продукти. Председателят на асоциацията „Активни потребители“ Богомил Николов, изнесе резултати от лабораторни анализи на популярни сред българите храни като кисело мляко, сирене, масло, кашкавал, лютеница и др., които показаха, че редица български производители използват евтини заместители на традиционните суровини за производството им, без да упоменават това в етикетите. Това не попречи на някои от тях да обвиняват в същото известни западни производители на храни и напитки.
Най-спорни обаче са приносите на търговските вериги за фиска:
Първо, авторите на доклада са „изключили“ от анализа си приноса на данък печалба, защото на практика такъв няма. Само петте най-големи търговски вериги, през цитирана в доклада 2015 г., отчитат продажби на стоки общо за над 3.5 млрд. лв. („Кауфланд“, „Метро“, „Лидл“, „Билла“ и „Фантастико“). Средно за тях, съотношението „данък/оборот“ е три на хиляда – около 11 млн. лв. през 2015 г. Две компании отчитат печалба за пръв път през 2015 г.. Счетоводната загуба на „Лидл България“ за 2012-2015 г. е общо 144.7 млн. лв, „Билла“ е по-успешна - само с 35 млн. лв. минус за този период. Последното означава, че данък печалба не е внесен, тъй като фирмите имат право да покриват загуби от минали години.
Второ, огромният принос на внесеното ДДС за бюджета от 1,4 млрд. лв. направо буди смях дори и при учениците от търговските гимназии. Анализаторите са „обложили“ с 20% целия оборот на големите предприятия от бранша „върху този оборот от 6,8 млрд. лева (който не включва ДДС по дефинициите на НСИ) е наложен ДДС от 20%, то в държавния бюджет във вид на данък добавена стойност са постъпили 1,4 милиарда лева през 2015, което е било приблизително 18% от всички приходи от ДДС в бюджета.“ ДДС-то не е данък върху оборота и при него е налице т. нар. данъчен кредит, т.е. едва ли веригите не са си „прихванали“ поне платения данък на доставчиците. Т. е. за никакви милиарди не може и дума да става
Трето, не е ясен и „произходът“ на онези 170 млн. внесени осигуровки и ДОД. Ако изчисленията са подобни на тези при ДДС-то, вероятно и тези стойности са в пъти по-малки. За да се стигне до това данъчно-осигурително задължение трябва най-напред да се приспаднат т.нар. „присъщи разходи“, които в преобладаващия случай са 25%. Освен това максималния осигурителен доход е 2 600 лв. за 2015 г. и вероятно има служители, особено от мениджмънта, чиито заплати надхвърлят този праг и следователно за сумите над тази не правят осигурителни плащания.
С други думи, въпросителните са повече от допусканията и поставят под съмнение верността на изнесените данни.
Петкан Илиев
