В пика на кризата нагли хотелиери и собственици на заведения продължават да действат на принципа "ден година храни". И изглежда, целта им е, ако може, туристът просто да си остави парите на рецепцията и веднага да си ходи.
Вместо да ухажват клиентите, ”професионалисти в бранша" прилагат всякакви брутални номера, за да надуват сметките и да мамят все по-малкото летовници по морето. Не остават по-назад и таксиджиите, които си определят тарифи на око и често вземат по 10 лв. на километър.
Пристигналите на море гости с невероятни промоции за почивки изведнъж се оказват в капан. При настаняването става ясно, че изгодните цени са били валидни за март или октомври и хората трябва да доплащат за летните месеци.
Други пък разбират на място, че трябва да сменят 2-3 хотела за седемдневна промоция, за да се запълвала легловата база. За тази "екстра" летовниците са поставени пред свършен факт.
Трети, пристигнали с привлекателни оферти за 35 лв. на легло в двойна стая, научават на рецепцията, че трябва да плащат и комунална такса. Ако пък са и с малко дете, дължат по още 23 лв. на ден.
Модерният през последните години ол инклузив на много места е в побългарен вариант. След като уж всичко е включено предварително в цената, чужденецът изведнъж научава, че е платил само за нощувки и храна. И че за чадър и шезлонг на басейна трябва да се бърка допълнително между 5 и 7 лв. на ден. В някои случаи от предплатения пакет се изключват и напитките, защото туристите злоупотребявали и се наливали денонощно.
Родни тарикати стигат и дотам, че за да печелят от минералната вода, я подменят с чешмяна. Така прецакани туристи по схемата "български All inclusive" си тръгват уверени, че никога повече няма да дойдат у нас.
При наемането на частни вили или стаи пък се прилага друг вид измама. Ниската цена се обявява за едно легло, но туристът е принуждаван да плаща всичките 3-4 в стаята.
В пика на сезона пазарът е залят с хиляди обяви, които обещават морски изглед и лукс само срещу 10-15 лева! Това обаче е само в рекламата. Собствениците "случайно" пропускат да споменат дали обявената цена е за легло или за стая и когато летовниците пристигнат на място, разбират, че са излъгани.
Обиграни хотелиери и ресторантьори прилагат всякакви номера, за да дерат клиентите си. Най-често срещаният трик е с допълнително начислена такса за кабелна телевизия, която естествено никъде не е обявена. Едва когато си е събрал багажа и си тръгва, туристът бива неприятно изненадан на рецепцията с новината, че дължи още 30-ина лева. Обяснението е, че кабеларката, която е гледал, струва по 3 лева на ден.
Според Комисията за защита на потребителите подобни номера са недопустими. Измама са умишлено заблуждаващите реклами, които обещават евтина почивка. Символичните цени, обявени в стотици сайтове, обикновено се оказват "сгрешени" или неактуални.
Капанчета и ресторанти по морето също посрещат туристите с "наточени брадви". Нищо неподозиращите гости широко отварят очи, едва когато им представят сметката. Например цаца за 1,20 лв. е атрактивна цена, но при внимателен прочит на менюто неприятната изненада е, че става въпрос само за 100 г. При 300 г е 3,60.
Все по-чест трик е в менюто да се поставя подвеждаща снимка на ястието. Ако видите няколко апетитни рибки за 2,60 лв. или пълнени чушки по 1,80, внимателният прочит ще покаже, че става въпрос само за една бройка. Редовен номер на капанчетата е и намаленият грамаж.
Друг обичаен трик е евтините ястия винаги да са свършили и туристите трябва да поръчват от основното меню, където гозбите са 2-3 пъти по-скъпи.
Успешно се прилага и номерът с надписване на сметката. Ако не си носите калкулатор, ще платите двойно повече. Ако пък клиентът поиска ревизия на сумата, сервитьорът без капка срам обяснява, че е объркал сметките със съседна маса.
Номерът с размазани цифри в менюто е класика в жанра. Цените са написани с флумастер върху гланцирана хартия, което лесно замъглява написаното. Така на финала ще разберете, че порцията калмари, която сте поръчали за 3,50, струва 8,50 лв. Картофите от 1,80 пък всъщност са по 4,80 лв.
Тежък бич за туристите са наглите таксиджии. Такова нещо като "тарифа" там няма. Бакшишите возят кой за колкото свари. Цената се определя според това, как изглежда клиентът.
Неориентираните чужденци плащат най-много. Ако пък набитото око на таксиджията прецени, че някой е подпийнал, тогава курсът може да коства и половин заплата. Най-много са жалбите срещу шофьори в Слънчев бряг. Там дерат зверски, но никой не ги закача.
От рекета вече се интересуват и дипломати. Само преди седмица посланикът на Норвегия Тове Скарстейн попита кмета на Несебър Николай Димитров какво прави общината срещу такива таксиджии. Градоначалникът трябваше да отговаря на същия въпрос и миналото лято, когато няколко чужди дипломати пристигнаха в Несебър и поставиха ребром въпроса.
Такситата в курорта обаче продължават да работят безпроблемно и да прибират по десетачка на километър, а понякога и повече.
