Днес няма значение дали ви дразни гласът на Корнелия Нинова. Дали се нервите, че преиграва с мъжки маниери. Че често сякаш се кара на някакви неразумни калпазани от парламентарната трибуна.
Дали я подозирате в приватизаторски шмекерии, или се доверявате на доказателствата за обратното, които Нинова представи публично. Няма значение дали споделяте или не опитите й да инжектира опозиционен серум в износените от власт и минали грехове стави на столетницата.
Днес Корнелия Нинова стана жертва на безпрецедентно своеволие от страна на назначения от ГЕРБ шеф на Народното събрание Димитър Главчев. Ще цитирам Осман Октай след появата му по Би Ай Ти преди обед днес. Той ми каза така: „Бил съм депутат четири мандата, в четири Народни събрания, но не съм ставал свидетел на такъв безподобен скандал: да бъде прогонен от трибуната лидерът на най-голямата опозиционна сила в парламента. Да му бъде запушена устата докато произнася декларация на своята парламентарна група, в която няма и помен от „оскърбяване” на премиера, както граматически несръчно се аргументира Главчев.
И защо? Защото Нинова призовала министър-председателя Борисов да се яви в Народното събрание, за да разясни твърдението си пред репортери онзи ден, че в редовете на опозицията седи един наркотрафикант и един купувач на цигански гласове. Наркотрафикът е тежко углавно престъпление, за което би трябвало прокуратурата да се самосезира моментално, а премиерът да съобщи името на обвинения без съд и присъда депутат. В подобно изказване няма оскърбление.
А отнемането на думата от Корнелия Нинова е знак, че в парламента управляващите налагат тежка цензура от името на Бойко Борисов и на личната му партия. Това наистина е сигнал, че сме в състояние на пълзяща диктатура. И не само Осман Октай мисли така, още повече, че не може да бъде заподозрян в топли чувства към левицата.
Да ви припомня само как речниците обясняват термина „диктатура”: автократична форма на управление, при която властта е концентрирана в една личност (диктатор) или ограничена група от хора (партия, хунта, семейство и други).
Тъй като диктатурите обикновено не търсят широко обществено съгласие, те често разчитат на насилие и ограничаване на човешките права за запазване на властта си. В повечето случаи това е свързано с премахване на независимостта на съдилищата, въвеждане на цензура върху средствата за масова информация, ограничаване на дейността на независимите от правителството организации.
Крайните форми на диктатура, стремяща се да контролира цялостно обществения и дори личния живот, се нарича тоталитаризъм. Кое от описаното не се случва днес, все по- трудно скривано под разкривената вече маска на европейското ни членство? Дали причината е, както написа Евгени Дайнов, че в ГЕРБ има много повече бивши членове на БКП, закърмени с нейните тоталитарни уроци, отколкото в сегашната БСП?
И макар че социалистите никога не се покаяха официално за греховете на столетницата, която наследиха, днес по ирония на съдбата са задължени да бранят конституционния ред в страната. В противен случай стават жертви на същия диктаторски произвол, който удължи живота на бившия комунистически режим. И доведе държавата до колапс, а впоследствие и до олигархичен разгул. Днес той може да се нарича „моделът КОЙ” или просто задкулисие, все едно.
След днешната саморазправа с Нинова, когато групата на БСП напусна пленарната зала, левите нямат право на компромис с опитите парламентът оконателно да бъде унизен, а демократичният ред в държавата напълно съсипан.
Вече се чуват призиви към червените да не се връщат в този парламент докато не получат поне оставката на Димитър Главчев, която поискаха. Ако отново се огънат и скатаят така, както се снишиха, когато не подкрепиха радикалните проекти за съдебна реформа от страх да не разгневят главния прокурор и бившия си коалиционен другар Пеевски, нямат шанс. Нито да спечелят избори, нито да се отърсят от клеймото, че тайно заиграват с тоталитарните мераци на „Борисов 3“ и аверите му.
