Надявам се премиерът Борисов да бъде вразумен по отношение на намерението му да променя Конституцията във връзка с приватизацията. Ясно е, че от него зависи какво ще направят под строй неговите депутати. Дано тази поредна битка на здравите сили със здравия разум да не започва, защото може да причини тежки крушения на правото и на държавността. Това коментира пред Фрог нюз адвокат Михаил Екимджиев.
От юридическа перспектива управляващите ни вкарват в абсолютно ненужен дебат, разрушителен за базисни принципи на правовата държава като върховенството на закона и правната сигурност. Тези принципи не позволяват с обратна сила да бъде променян наказателен закон. В политически план това е нескопосана ПР-акция, целяща да отвлече вниманието на хората от актуалните проблеми с корупцията. Тези проблеми бяха констатирани в доклада на ЕК, а хората и медиите все по-настойчиво поставят въпросите за шуробаджанащината, за кражбите, за превзетите от корупция общини, министерства, агенции. Целта е очевидна - фокусът на общественото внимание да се измести от това, което се случва сега, в реално време, към това, какво се е случвало преди 20 години при други управляващи.
Посланието на управляващите е „вместо да ви отговаряме защо крадем сега, ние ще ви разкажем нашата „режисьорска“ версия за това кой е крал преди 20 години. За тяхната версия е решаващо как в сюжета ще се впише г-н Цацаров. Ако злополучните промени в Конституцията бъдат направени, той ще се появи на бял кон, за да обвини когото поиска, „в името на справедливостта“. Мога да кажа кои са „обичайните заподозрени“ – Иво Прокопиев и Корнелия Нинова. Те ще бъдат разкулачени. Оттук нататък всеки, който докривее на премиера, на главния прокурор или на Цветанов, ще бъде икономически занулен, защото след Цацаров, под строй, ще вървят Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, КФН, НАП и много други, обичайно бездейни и безхаберни абревиатури, които, насъскани срещу изедниците-приватизатори, ще заработват надници, аплодирани от зажаднелия за мъст електорат. Промяната в Конституцията е мощно оръжие, с което въоръжаваме хора, които са доказали нагона си да злоупотребяват с власт, която имат. Вместо да ограничаваме тази власт и да се пазим от техните злоупотреби, ние им даваме в ръцете, защото тук глави не участват, все по-разрушителни оръжия. Това е самоубийствено за едно демократично общество и за правовата държава.
Ако наистина целта е да се търсят справедливост и постъпления в бюджета, това и сега лесно може да се постигне чрез искове за нищожност на приватизационните сделки. За тях няма давност – винаги могат да бъдат предявени от държавата и от съответните министерства.
Друг правен абсурд на предлаганата конституционна промяна е, че в наказателното право има принцип, според който, ако след извършването на едно деяние, последват различни закони, прилага се най-благоприятният за обвиняемия закон. Ето защо, дори сега да се приемат тези по-сурови правила за давността, те биха действали само занапред. Освен това, „железен“ принцип в наказателното право е, че не може да бъде възкресявана вече изтекла давност.
По силата на тази популистка инерция, управляващите, и особено „патриотите“, могат да криминализират и всички чужди инвестиции за последните 20 години. Затова обявената от ГЕРБ промяна в Конституцията би направила крайно предпазливи всяка корпорация, всеки бизнес, с намерения за инвестиции в България. Такива промени създават усещане за нестабилна, гнила правна среда, за правни катаклизми, за незачитане на конституционното право на собственост. За културата на нормалния европеец, това е невъобразима юридическа оргия, вакханалия, унищожаваща принципи и традиции, които за западния човек са свещени и непоклатими.
Боли ме душата като гледам и слушам юридически примати и маргинали да се упражняват с Правото – великото изкуство за доброто и справедливото. Ако бяха чели Библията, вероятно биха се уповавали на пасажа „Прости им Господи, те не знаят какво правят“. Не са я чели. В тая връзка и по повод „Възвишение“, се сещам за едни записки на Левски. В тях той пише, че Димитър Общи е човек с буен и авантюристичен характер. Това го прави опасен за делото и би трябвало да бъде ликвидиран, „Но, … поради простотията му се прощава …“. Знаем какво става после и с Левски, и с революционните комитети. Затова нека не траем и не прощаваме и на тази поредна простотия.
