Днес Бойко Борисов лично свали главата на Главчев и изрита политическия му труп от стола на парламентарен шеф. На негово място курдиса Цвета Караянчева, поредната ханъма от необятния му политически харем.
„Аз не съм монах“, призна си той пред камерите ден преди това. Поводът беше набъркването на дългогодишната му съжителка и бизнес партньорка Цветелина Бориславова в схемите с незаконните ВЕЦ-ове. „Имал съм жени. Всичките ли ще тръгнат да ги проверяват?“. След такова брутално откровение Караянчева трябва да е сигурна, че не я чака по-малко унижение от Бориславова и останалите. Но след като изиграе спуснатата си роля под балдахина на премиерския нагон за еднолична и неоспорима власт.
Главчев набързо бе изпратен в кохортата на политическите скопци, за да продължи да охранява комфорта на падишаха отстрани. Ще последва безропотно примера на неколцината си предшественици с кастрирани министерски правомощия и постове.
И всичко това щеше да изглежда като пародия на турски султански сериал, ако драматургията на днешния епизод не беше тъй грозно съшита с бели конци. И тъй обидна и за участниците, и за зрителите в него.
Първо, министър-председателят демонстративно нахълта в Народното събрание, за да разжалва Главчев, въпреки че според Конституцията ни именно шефът на парламента е първият по ранг човек в държавата. Следователно, ако Главчев беше държавен мъж с достойнство, щеше да посочи вратата на предводителя на изпълнителната власт и да го сложи на мястото му.
За жалост, до такъв висок драматизъм изобщо не се стигна. Главчев беше изпратен сред редовите партийни пионки със слова, достойни за опело. Парламентаризмът също се оказа за пореден път на два метра под земята. И фактът, че Народното събрание е построено върху т.нар. „позорни гробища“, в които турските власти са погребвали декласирани типове, отново ни напомни за себе си.
С други думи, Борисов унизи парламента и умишлено се постави над него. Така показа, че не му пука от обвиненията в диктатура. Напротив, показа, че диктатурата е последното убежище на усилието му да се задържи на власт на всяка цена. Това не вещае мирни дни за озлочестената ни демокрация въпреки фукнята му, че е наложил мир в парламента преди европредседателството.
Второ, с демонстрацията си той понечи да отнеме победата на Корнелия Нинова. Показа й, че това е „пирова победа“, а БСП отново бе върната в състоянието на опозиционен миманс. Защото лидерката на БСП бе на път да спечели червена точка в битката си да извади левицата от опозиционната летаргия. Тя отигра смело своеволието на Главчев да я изгони от пленарна зала с напускане на Народното събрание до постигане на оставката му.
Борисов й отмъкна спечеленото предимство пак за сметка на парламентарните правила. Сега Нинова става повече от всякога уязвима за атаки отвън и отвътре по линия на компромати, интриги и законодателни изобретения, които да я неутрализират като боеспособен лидер.
С бруталната готовност да се саморазправи със свои и чужди, Бойко Борисов показа среден пръст на парламентаризма. Но пък даде ясен знак, че слуховете за предсрочни избори са силно преувеличени. Какво тук значи някаква си демокрация?
Люба Кулезич, BIT
