Става въпрос за възторжена демагогия и краен популизъм с тези промени в Конституцията. Нищо няма да произтече. Това е една дискусия, която въвежда в заблуждение хората, които живеят основателното усещане за прехода, в който имаше много измами, много престъпления, разграбване на държавното имущество.
Но в крайна сметка нито средството е годно за възстановяване на тези резултати, нито пък то ще доведе до някакъв кой знае какъв ефект, заяви Миков по БНР.
Става дума за идеята на ГЕРБ в чл. 31 от Конституцията да се запише, че освен срещу човечеството не тече давност за престъпленията извършени с държавно или общинско имущество в периода на приватизацията 1992 г. – 2017 г. Давността за определени престъпления може да отпада, но промените действат занапред и това няма да има никакъв ефект за престъпленията, извършени по време на приватизацията, категорични са юристите, с които De Fakto коментира намеренията на управляващите. Някои дори предложиха да отпадне изцяло институтът на давността, други пък да се въведе колективна отговорност, за да могат и членовете на правителствата и агенциите за приватизицаия и др. , да носят отговорност, ако престъпно за разрешавали приватизирането на държавно и общинско имущество.
Някъде в този контекст звучи и изказването на Михаил Миков, който задава „един прост“ въпрос – с какво тежестта на подкупа, на длъжностното присвояване, на длъжностното престъпление, на документната измама при приватизацията има по-голяма обществена опасност, отколкото това, да речем, при обществените поръчки и концесиите или при някое друго престъпление, свързано с някакъв друг икономически процес. Това основният въпрос. Аз разумен отговор не мога да намеря, да не говорим, че единствените престъпления, за които няма давност, това са престъпленията против мира и човечеството, но те много ясно са очертани в международни актове. Докато тук, когато кажеш ти по повод приватизацията, в Наказателния кодекс няма специална материя за престъпления, свързани с приватизацията, с малки изключения.
Другото означава да приемам че този процес е бил престъпен, но тогава последиците трябва да се лекуват друг начин. Ако приемем че е така. би трябвало да има гражданско-правни последици, но имаше изявления, че няма да се търси възстановяване на гражданско-правните последици единствено и само давността ще бъде промяна в Конституцията по отношение на, забележете, субектите които са подпомогнали този процес, а не на тези които са се възползвали, каза Миков.
Пред De Fakto проф. Огнян Герджиков, също бивш председател на парламента напомни, че ако е извършено престъпление, но междувременно са настъпили промени в режима на правилата, каквото е предложението сега, според нормите на наказателното право, се прилага по-благоприятния режим за дееца, или, онзи който е действал към момента на извършването на престъплението. Добави и, че в наказателното право не може да има обратна сила.
Изтекла давност не може да се възстановява, а каквото и да се запише в конституцията, то ще действа занапред – конституцията също е закон, макар и от по-висш порядък. Същевременно това, което се предлага, очевидно ще е закон с обратно действие, и то наказателен. Подобно нещо е принципно недопустимо, затова тази промяна няма да мине през КС., категоричин бяха конституционалистите, коментирали пред De Fakto намерението за саниране със задна дата на бездействието на държавните органи.
Опасностите от превъртането на принципи в правото коментира в „Референдум“ икономистът Емил Хърсев: „Достатъчно е да се започнат едни дела, за да може чрез закона за гражданската конфискация да разкулачим тези, които решим, че незаконно са се облагодетелствали от приватизацията.“
