Снощи в нашето студио гостуваха двама незрящи влюбени. Калина и Виктор дойдоха с двете си кучета водачи Карма и Идалго. Тя на 20, той на 22, държаха се за ръка докато разказваха своята зашеметяваща история за любов и за безсърдечие, за надежда и за обреченост. Влюбили се покрай своята учителка. Разпознали се като души, сродни по дух и съдба.
Сродни най-вече заради отказа си да се оплакват, да хленчат и да се предадат на бездействие и отчаяние.
Kогато решили да родят общо дете, ударили на камък. Завъртели се в българския параграф 22 на бездушието и чиновническите спънки. Оказало се, че Виктор има преодолими репродуктивни проблеми, но системата се изправила срещу желанието му да се справи с тях. Поставили и на Калина жестокото изискване да се подложи на генетични изследвания, за да докаже, че бебето, което ще роди, може и да не е незрящо като нея. Тя се съгласила, но последвал осеммесечен мълчалив отказ изследването да се случи.
От своя страна специално създаденият Фонд за хора с репродуктивни проблеми отблъснал молбата им за помощ. С коравосърдечния аргумент, че бъдещата им рожба може да е сляпа като тях. Без да има резултати от препоръчаното изследване. И без значение, че незрящите и зрящите имат равни права у нас.
В края на краищата излизало, че трябва да намерят лекар със сърце, който да се ангажира да разомагьоса типичния омагьосан кръг от административни пречки, за да помогне на двамата да си родят дете. Защото те са доказали, че могат да се справят самостоятелно с най-различни изпитания, които биха затруднили дори и зрящи хора. Най-накрая се разбрало, че в съседна Турция само срещу 8000 лева проблемът им може да бъде решен комплексно – с нужните тестове, изследвания, с ин витро процедурата и пр.
Калина и Виктор се съгласиха да споделят преживелиците си без сълзливост. Просто тяхната история е лакмус за степента на цивилизованост и на хуманност в обществото ни, което на думи защитава правата на хората с увреждания, но практиката говори за обратното. Възприемат ги като излишно бреме, като потенциални нарушители на негласната спогодба между институциите, че са хора второ качество, негодни да носят отговорност. За себе си, камо ли за свое поколение.
Днес ни се обади известен бизнесмен с предложение веднага да помогне на Калина и на Виктор, възхитен от волята им, от зрелостта им и от смелостта им да бъдат пълноценни хора и то в непълноценна България. Още в четвъртък парите ще им бъдат преведени. А те от радост казаха, че ще ни уведомяват за продължението на историята си още щом заминат за Турция.
Ето такива ми ви работи. И то точно в деня, в който според някакво старо решение на ООН, е обявен за Световния ден на телевизията. Според предсказанието на един древен християнски светец, който монашествал в днешна Албания „ще дойде ден, в който дяволът ще говори от кутии, които ще са в къщите на хората, а рогата му ще са на покривите.“ Смята се, че това е първото в света предвиждане за появата на телевизията.
Тази многолика медия не веднъж, и не само у нас, показва роднинството си с рогатия. Но понякога чрез нея се случват и ангелски докосвания. Рядко, но се случват. В това ни е надеждата, че има смисъл да се прави телевизия.
Люба Кулезич-телевизия BiT
