В доклада на БАН за АЕЦ „Белене” има абсурдни неща, 5 или 6 „ако”. Всеки инвеститор ще ви каже, че има ли само едно „ако”, това е боклук. Като има 5-6 такива условия, които започват с „ако”, вероятността те да се сбъднат и проектът, както казва БАН, да бъде жизнеспособен, е нула. Това каза експертът по ядрена енергетика Георги Касчиев.
Експертът припомни, че има решение за прекратяване на изграждането на АЕЦ „Белене” и на тази основа активностите около проекта в момента му се виждат съмнителни.
Теменужка Петкова: Най-лошият сценарий за „Белене” е да не предприемем нищоСпоред БАН продажбата на оборудването трябва да бъде последната опция, каза енергийният министър
По думите му възлагането на доклад на БАН е грешен подход. Касчиев изтъкна също, не е показан целият доклад, а само негово резюме от 9 страници.
Аварията, предизвикала радиоактивния облак над Европа и Русия в началото на октомври, няма как да е станала в ядрен реактор или в предприятие за преработка на отработеното гориво, защото тогава във въздуха щеше да има букет от радиоактивни изотопи, каза още Георги Касчиев.
Информацията все още е противоречива, но се смята, че аварията е станала около 25 септември, и в началото на октомври в Европа и в Русия се регистрират завишени нива във въздуха на рутений 106, макар и под допустимите граници, обясни той.
По думите на експерта за аварията има три сценария. Тя може да е станала в установка, където този радиоактивен изотоп се отделя и се пакетира, тъй като той има приложение в медицината за лечение на ракови заболявания и се затваря херметично в ампули. Може да е била и в център, където се провежда такова лечение, а третата вероятност е, ако е изгорял спътник с определено оборудване – този изотоп се използва за генериране на електроенергия, коментира Касчиев.
Той припомни, че френските експерти са направили анализ на измерванията и на движението на въздушните маси и резултатът е, че вероятно тази авария е станала на територията на Русия или Казахстан.
„България е достатъчно далеч от тази област, измерените нива на активност във въздуха са много по-ниски от допустимите. Но каквато и да е активност да е отделена и разнесена във въздуха в цяла Европа, тя е рисков фактор. С дъждовете ще падне на земята и ще замърси почвата. Всяка такава авария си носи своите рискове и последствия”, посочи той.