Арх. Георги Янев нашумя с това, че предаде шефовете на Пътния фонд Любомир Лилов и Иван Владимиров, които му искали подкуп от 50 000 лева. След като към тях бяха заведени дела с осъдителни присъди, стана ясно, че 10 000 лева от сумата дадена при акцията са лични пари на съвестния гражданин подал сигнала.
В края на миналата седмица главният прокурор Борис Велчев каза, че закона забранява да се върнат парите на арх. Янев.
Интервю на Милан Николов
-Г-н Янев, преди дни главният прокурор Борис Велчев каза, че закона му забранява да върне вашите пари (10 000 лева), дадени от личния джоб за подкуп по случая „Лилов-Владимиров”. Как си обяснявате това?
Аз не мога да си го обясня по простата причина, че полицията ми ги поиска защото те нямали пари. Отговорът беше, че аз трябва да донеса 25 000, но аз им казах, че мога да им донеса само 10 000. После те събраха куража да извадят 15 000 и да ги бележат всички банкноти. След това полицията ми сложи специалните средства и аз занесох парите. Хванаха ги и после Софийският апелативен съд каза, че това не било рушвет, а дар, който е неправомерен. Какво значи неправомерен?
-Съжалявате ли, че подадохте този сигнал? И не е ли това удар срещу борбата с престъпността да вземат парите на един човек, който подава сигнал?
Аз си мисля следното. Те са свикнали да крадат. Човек ако исторически погледне, това са мандрите.В момента в България управленческите структури продължават да крадат от гражданите – реално. Това си е реална кражба.
-Вие твърдите, че сте ограбен, в случая прокуратурата ви дължи пари. Можете ли да се борите с това нещо? Трябва да скочите срещу държавата.
Да, но не искам, казвам го съвсем сериозно, да вадя документи, от които много хора ще започнат да светят като крушки.
-За какви документи става дума? Защо не сте ги изнесли до този момент?
Защото по принцип обикновено предупреждавам. Защо не ги вадя ли? Няма смисъл, те си ги знаят. Другото което е, че дотолкова властта се е вкоренила в корупцията, че тя не може се откъсне.
-Вие веднъж вече сте изразили гражданска позиция .........?
(Въпросът е прекъснат емоционално) Добре, те какво направиха?
-Срещу кого точно са тези документи?
Няма да ви дам отговор. Правилата на играта. Моето уважение към главния прокурор, който ми връчи кортика (вид нож) заедно с тогавашния министър Румен Петков, но той ме изпя. Каза, че няма да ми върне средствата. Добре, ще продам тогава ножа да си върна парите.
-Казахте „той ме изпя”, какво точно имахте предвид?
Пред медиите, защото договорката ни беше да не бъда официално изложен. Защото, в кабинета на Румен Петков, той седеше и леко се подсмихваше. Аз държа на среща, но все пак ми е под достойнството да говоря с него.
-Какво бихте му казали?
Бих го гледал и бих се усмихнал.
-Преди време ходихте с охрана, тя беше срещу престъпниците. Сега страхувате ли се от нещо?
Аз не я исках, те ми я прикачиха. Не, не се страхувам. Има проблем, аз се плаша от това, което се случва. Защото няма зора. "Никъде в зора надежда не видя", не знам дали ме разбирате? Безверието е дошло до състояние в което ... (замисля се). Не знам, вече не знам.
-Добре, вие в момента стъпкан ли сте и отчаян, имате ли някакви надежди? Че ще ви върнат, не точно парите, а че правдата ще излезе наяве?
Мен парите не ме интересуват. Все пак целият „фестивал”, който го направихме беше заради правдата. А тя е философско понятие. Който да било от нашите управляващи, дори и в момента, то правда няма, трябваше да отидат обратно в съда (говори за Лилов и Владимиров). Както аз съм двете „А”: архитект и адвокат, има две неща, които са по интересни - двете „П”-та: прокуратура и проституция. Еми, ако те са проститутки, тогава какво правим? И това съвсем сериозно го заявявам – двете „П”-та.
-Ще съдите ли държавата? Преди време бяхте обявили това намерение?
Да, задължително. Да ви кажа аз като едни стари мои учители, искам да задам следните въпроси: Публичен дом ли е България? Защото всички говорят само за пари? Къде е кризата? Отговорът е, че хаосът е също форма на управление.
-След този случай се разбра, то се знаеше и преди, че в архитектурните среди има много подкупи. Искали ли са ви пари и след този скандал?
Никога, никога, кълна се.
-А има ли много практики и къде искат най-много пари?
Попитайте архитект Диков за това. Мога да ви кажа много по въпроса, но така ще си загубя окончателно работата.
-Извинихте се преди време бившия министър Нихат Кабил, той ви принуди да го направите. Осъзнахте ли вината или стана заради други съображения?
Не съм се извинил, още тогава казах, че в постмажорни обстоятелства казвам неща, които не е трябвало да казвам. Нихат Кабил си знае колко е взимал. Повече бих замълчал.
-Имате ли данни за това нещо, защото пак ще се засегне и ще има нови дебати?
Навремето, казвам от позицията на времето, то си се знаеше. То си има твърдо установени факти, които без да искам аз ги обърквах някои хора. Но от тогава фактите се промениха и по друг начин започнаха да се дават. Така че какво да му кажа на г-н Кабил? Моите уважения към него, достоен.......... ще спра с определението на тази дума.
-Бойко Борисов беше кмет, стана премиер. Вие вероятно имате впечатление от работата му като градоначалник? Смятате ли, че той ще съумее да оправи страната ни?
Нямам нищо против популизма, разкриването на тези схеми. Но те реално нямат кадрите, които да осъществят промяната. Аз уважавам Бойко Борисов.
-И политиците и архитектите чертаят планове, на кои плановете трябва да са по-точни?
По принцип на политиците плановете обикновено не минават през бомби или минават през провали. На архитектите грешките стърчат, на докторите са в гробищата, така че ако ние сме умни, грешки не правим.
-Мислите ли, че тези, които ви причиниха това нещо са недосегаеми защото са на власт в момента?
Онзи отгоре си знае работата. През 91-а година аз имах един случай, който беше стряскащ. На Разпети Петък, Бог да я прости баба Ванга, я докараха за Рилския манастир и тогава един от монасите отвори саркофага. Тя му каза „чедо, аз си говоря с него”. В този момент ние бяхме в храма шестима свещеници и шестима миряни. Тогава разбрах какво е религията. Не искам да отвръщам на никого с гняв.
-Как семейството ви гледа на всичко, което ви се случва?
Опитват се да ме контролират, защото това, което в момента говорим ще е оставката на Борис Велчев. Съвсем сериозно го заявявам? Той сам ще си подаде оставката и той знае защо.
-Как мислите, че това ще стане? До колкото знам главния прокурор има планове да продължи да се бори с престъпността, а не да подава оставка?
Да се обърне към миналото!!!
-А какво е миналото му според вас?
Аз го познавам. Мога да му върна кортиките, само да ми върне парите.
-Смятате ли, че ще ви ги върне?
Той е плебей. Те са крадци, те са крали мандри. Ако отвориш мемоарите на Митка Гръбчева, те били обрали една мандра, наяли се с кашкавала и после получили запек. Еми, то това не може.
-Значи излиза, че от едни „крадци” очаквате да ви върнат парите? Случват ли се такива неща в обществото?
Аз навремето казах във frognews.bg, че няма гражданско общество тук. То не е изградено по простата причина, че за гражданско общество трябва да има морални устойки. Нашата църква любимата се управлява от генерал Максим. Не патриарх, казах генерал. Президентът - агент Къде е обществото? Кажете къде? Само се огледайте. По същия начин аз ще взема писалката и ще започна да пиша. Абсурда знаете ли какъв е? Страшен.
-Какво най-много ви разочарова в страната?
Аз съжалявам, че не я напуснах. Въпреки че в момента са ме докарали до такова състояние, в което аз ще искам тази страна да заприлича на страна. И говоря не за територия, а за държава. А държавата се крепи първо на моралните устойки. Насаждат се едни безумия, а безумието се толерира от всичките. Не мога да отрека, че след Стамболов за мен най-великия държавник след освобождението е Иван Костов. Аз не знам защо той им е най-черния в очите? Защо? Еми, защото той направи промяна.
-След това, което ви се случи какво бихте посъветвали хората?
Те всичките са толкова наплашени. Държат се като шебеци. Хората не трябва да се държат като шебеци. Това искам да ги посъветвам, да се държат като граждани. Призовавам гражданско общество, а не шебеци- маймуни, които са подгонени да бъдат ловени.
