Прав излезе Ахмед Доган, който преди сур бюлюк години прогнозира, че пътят на България към Европа минавал през Босфора.
Ана Кочева
Мелодията на сърцето предизвиква сълзи над Босфора, където перлата Шехерезада и гордата Аси приковават половин България повече от 1001 нощи.
Едва ли има някой, който не знае, че контаминацията от на пръв поглед алогични фрази всъщност е сбор от заглавията на най‒популярните турски сериали, които удавиха в сълзи българския зрител това лято и очевидно няма да спрат да бъркат в податливата му душица и през есента.
След като средностатистическата българска домакиня и пенсионерка мина през обилния латино‒ и американски сапунен жанр, сега тя е завладяна, НЕ!, покорена още по‒силно от безконечни комшийски сериали, които са в състояние да я докарат до безутешни ридания кажи‒речи по всяко време на денонощието. Истерията е почти повсеместна, а телевизиите се надпреварват да сервират все нови и нови порции сълзливи драми с адрес отвъд Босфора.
Късна лятна вечер през август. Време само за разходки. Забързана баба дърпа невръстното си внуче за ръката. То се опъва, не иска да се прибира. Тя го увещава, докато накрая се сеща: „Хайде, бабе, хайде, че ще почне Перлата!” Детето мигом се укротява и закрачва бодро до баба си, за да се приберат заедно за сериала.
Жени на средна възраст си уговарят среща за кафе. Вече уточняват заведението, но едната се плясва по челото с прозрението: „Ами „Мелодия на сърцето”, нали е по това време!” Безуспешно дамите се опитват да измислят друг удобен за всички час, но това се оказва невъзможно, защото всяка е ангажирана в различно време... с някой от сериалите.
Подобни примери ‒ бол, както биха казали в турски сериал. Не един съпруг е оставал без вечеря заради турската Перла, но и не един също присяда пред телевизора, за да стане свидетел на поредната семейна драма. В един свят, в който противно на обичайните ни представи, цари богатство, лукс, цивилизованост. Повечето зрители цъкат: „Виж ти, ние какви ги мислехме турците, пък те какви излязоха...!” Всъщност това е една от целите на подобни сериали ‒ да покажат, че и Турция е в Европа, че това не е страна на забрадки и фундаментализъм, а държава, в която взаимоотношенията са така повсеместно фини, съвършени и цивилизовани, а образованието ‒ високо, че британските порядки пара не чинят, а етикетът в европейските кралските дворове е само бледо подобие на истанбулския.
Освен, че „сапунките” доказано носят маса пари на режисьори и актьори, че се харчат лесно и безапелационно по световните пазари, в случая турските избиват рибата и по друг параграф.
Внушенията, че Турция е повсеместно европейска държава, която по нищо не се различава от останалите на Стария континент, се налага на принципа на китайската капка ‒ бавно и напоително. Със сигурност огромната част от българските зрителки, че и зрители, са повярвали, как в турските фамилии всички членове са светски и образовани, че са облечени по последна европейска мода, а в домовете им прислужват лакеи в бели ливреи. Разбира се, че има и такива турци. Естествено, че не малко сред тях са добре образовани, цивилизовани и разкрепостени, че млади момичета говорят чужди езици, следват и се забавляват като навсякъде в Европа, както и че не носят забрадки и не се женят в хареми. Има лъскави квартали в Истанбул, които по нищо не се отличават от подобни навсякъде по света. Турците с основание се гордеят с богатата си култура и всевъзможни забележителности, които гордо представят на туристите...
Турция обаче не е само това, защото тя не се изчерпва със Златния рог и дворците, с бутиците в Мармарис, Бодрум, Фетие, Анталия. В Турция има отчайващо бедни региони, в които хора живеят в коптори и едва свързват двата края, региони с чести сблъсъци между кюрди и сили на реда, такива с по 44 трупа на кървава кюрдска сватба или загинали при конфликти межу ПКК и турски военни.
Всичко това, разбира се, по сериалите няма да го видите. Там сюжетът обилно е поръсен с пудра шекер и полят със сиропирани сълзи. Там ще ви разкажат за изпепеляващи сърцето истории; истории за невъзможни любови и раздели, за греховете и грешките, но накрая всичко ще приключи по холивудски сценарий, т.е с хепи-енд, иначе казано с mutlu son*. Междувременно ще бъдат експлоатирани и всичките сюжетни линии ‒ за тайните бременности и непознаващите се бащи, майки, братя и сестри, които ще се влюбят и разлюбят, за изчезването на съпругата или любимата и появата й години по‒късно; за отмъщението и възмездието. Това, че „този филм сме го гледáли” многократно, няма никакво значение. Очевидно е, че ще го гледаме всеки път, щом ни го показват ‒ на английски, на испански, на португалски, на гръцки, сега защо не и на турски.
И докато едни хора се дърлят по темата да има или да няма новини на турски по българската национална телевизия, народът масово се блещи по сериалите, благодарение на които, ако не бяха дублирани, а субтитрирани, целокупният български народ щеше да проговори езика на комшиите. И без друго поназнайваме доста турска лексика. Сега научихме нова дума ‒ гюмюш. Бъдете рахат! И други ще усвоим! Защото филмите, които изгледахме, били само предястието. Тепърва главното предстояло. Явно ни чака голям джюмбюш*! Зер, прав ще излезе Ахмед Доган, който преди сур бюлюк години прогнозира, че пътят на България към Европа минавал през Босфора. Нищо, че, както разбрахме от сериала, сълзите там били обилни.
А що се отнася до българските телевизии, за тях всичко е „на шест”! Вместо да се охарчат, за да продуцират някоя родна сапунка, те запълниха програмата, събраха публика, продадоха рекламно време, т.е. направиха алъш‒вериша. Аферим, машаллах!
‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒‒
* бюлюк (тур.) - дружина от платената султанска конна гвардия; много;
* mutlu son (тур.) - щастлив край;
* джюмбюш (тур.) - веселба, забава; майтап
