Пътувайки из страната, където ме канят да представя „Камбаната”, придобивам реалната представа за обезлюдяването на България. Имам усещането за пустинен плаж . Чувам пукот на градове-черупки. Гледам блокове, къщи, сгради, а няма хора. Кухи градове, пише писателят Недялко Славов.
С късо ехо на междусградното пространство. С единични гласове. Празни улици. Училищата не бучат като пчелен кошер. Нощем, в часовете за домашен уют, в часовите зони за семейно общуване , само тук там светят прозорци. За селата да не говорим. Тъмни са като трапове. Призрачна България. Отвъд неоните на София, Пловдив, Бургас, Варна и още няколко града започва нощта на празните пространства, пише още той във фейсбук.
