През тези дни над центъра за настаняване на бежанци в кв. „Враждебна” се извива гъст черен дим. Парната централа пуши като крематориум. Жители на квартала се оплакват в районната администрация и в РИОС от замърсения въздух. Да не би да изгарят трупове на умрели животни? Не. Просто някой е пробутал некачествена нафта, която отделя далеч повече опасни отпадъци от обикновената.
Така я карат в Държавната агенция за бежанците: между две проверки и три оплаквания. После свикват комисия, проверяват собствените си пропуски и издават заповед за отстраняването им. Като във вица за ротния старшина, който рекъл: „До днес – било, каквото било. От утре – както си беше!”
Новият хит в център „Враждебна” са еритрейци, търсещи закрила в България. Дотук добре. Но еритрейците говорели непознатия у нас език „тангариня”, за който в цялата държава няма нито един преводач. От EASO (Европейската служба за подкрепа в областта на убежището) осигуряват преводач само за две седмици. Човекът добросъвестно превежда от тангариня на английски език, след което друг служител на агенцията прехвърля думите на кандидат-бежанците на български. Лошото е, че служителите, които превеждат от английски, нямат квалификация на преводачи и съществува опасност първоначалните данни на новоприетите лица силно да се различават от истинстите им имена, родни места, желания, молби и т. н.
Командировката на гастролиращия преводач изтече и той си замина. От понеделник в ДАБ ще разговарят с еритрейците по десетопръстната система. Как ще им взимат интервюта, как ще изготвят документи на хора, които повече приличат на извънземни, отколкото на европейци, засега никой не знае.
Подобна е „процедурата” и с търсещи закрила лица, говорещи само кюрдски език. В цялата ДАБ работи един-единствен преводач от кюрдски. Когато той отсъства от „Враждебна”, защото го ползват и на други места, с кюрдите се разговаря и превежда само от и на арабски. С онези, които го знаят.
Общият брой на бежанците във всички центрове на ДАБ е спаднал до около 1 000 души. Но в центровете продължава да гъмжи от представители на какви ли не НПО, които изучават, интервюират, пишат доклади и анализи, месят се в работата и пречат на щатните служители да изпълняват задълженията си. Отстрани изглежда, че агенцията е създадена с целта разни НПО-та да оправдават съществуването си, да получават финансиране и да отчитат дейност.
„Фрогнюз” вече писа за тотално разрушените бани и тоалетни във всички центрове на ДАБ. Новите батерии са окрадени или потрошени. Мивките са изкъртени, каналите са запушени. Защо? От „благодарност”, че са били настанени, хранени и охранявани от европейска България, мнозина бежанци при напускане трошат жилищата, в които са намирали подслон месеци и дори години. Смятат, че администрацията на ДАБ умишлено е забавяла документите и решенията по молбите им, с които ги е държала насила в центровете. Вместо веднага, на юнашко доверие, да им даде лелеяните тескерета за Германия, Дания, Швеция и други райски кътчета.
С пари от ЕС бяха построени прилични детски площадки. Минаха три години, откакто пред люлките и катерушките се снимаха радостни мулгави малчугани и солидни чичковци от ЕС, но площадките така и останаха без акт 16. И продължават да са полу-незаконни. Ако стане беля с някое дете, отговарност ще носи... Жан-Клод Юнкер.
Навърши се година от бунта на бежанците в център „Харманли”, инспириран от афганистански екстремисти и от агитатори на ВМРО. Тогава бяха арестувани близо 400 буйстващи мигранти. Пострадаха 23-ма български полицаи. Ангел Джамбазки е евродепутат, като продължава да ръси ксенофобия и да държи антиевропейски речи. Неколцина от хулиганстващите „гости” бяха експулсирани.
На държавно равнище и в ръководството на ДАБ сериозни изводи все още не са направени. Все така разчитаме на добрата воля на „братска” Турция и на султан Реджеп Таийп. Дано да не се наложи да си припомним турската пословица „Да му имам втория акъл на българина...”
Калин Бежански
