„Чакайте българките утре преди обед в София!" Това заявил по телефона френският президент Никола Саркози на българския си колега Георги Първанов. Нашият държавен глава позвънил в Париж да узнае какво става с освобождаването на Снежана, Настя, Кристиана, Валентина, Валя и д-р Ашраф.
Разговорът продължил около 20 минути, научи frognews.bg. Саркози подробно обяснил какво е направено през последните часове, включително как и с какво е бил притиснат Муамар Кадафи, за да пусне медиците моментално. Вярно, че ЕС и САЩ направиха големи отстъпки на режима в Либия, но накрая се наложило всичко това да се припомни на Кадафи, както и възможността страната му да се окаже в световна икономическа блокада, ако продължи да разиграва всички с все нови и нови претенции. Именно смяната на тона, а не отстъпките, изиграли решаваща роля в последния момент, твърдят източници на frognews.bg.
Президентът Първанов спешно свикал съвещание, на което присъствали премиера Станишев и няколко министри от кабинета. Пристигнал и главният прокурор Борис Велчев. Било решено идването на българките да се пази в строга тайна до сутринта. Първанов обявил, че именно неговата канцелария ще обяви на медиите за връщането на медиците ни.
Обсъдени били също така стъпките, които ще предприемат всички български институции от тук нататък, за да се избегнат недоразумения и съмнения относно готовността им да се справят с казуса „окончателна свобода на сестрите". „Понесохме много обвинения от роднините и от обществото, който пасив трябва да се заличи с решителни и точни действия оттук нататък", бил категоричен Първанов.
Франция оглави усилията за свобода на българките
Френският президент Никола Саркози спонтанно, но с изявена воля, оглави усилията на ЕС за освобождаване на българските медици. Именно той вдъхна живот и оптимизъм в действията на европейско равнище.
Ролята на Франция в постъпките, целящи уреждане на случая с българските медици, се вписва все пак в по-широк процес на европейски усилия, най-вече откакто България стана член на ЕС на 1 януари 2007 г. Заслугата на Саркози обаче е повече от очевидна.
Неочакваната визита на съпругата на Никола Саркози - Сесилия в Триполи на 12 юли стана в момент, когато теренът вече бе разчистен за развръзка, която да сложи край на страданията на петте сестри и палестинския лекар, държани в либийски затвор от 1999 година. Тя обаче даде устрем на последната права, вля сили в зациклилия процес.
Един от решаващите моменти беше и посещението в Триполи на 11 юни на еврокомисаря за външните отношения Бенита Фереро-Валднер и на германския външен министър Франк-Валтер Щайнмайер, чиято страна тогава председателстваше ЕС. България се прекланя и пред тези хора.
В края на май визитата на британския премиер Тони Блеър също изигра роля.
В антуража на Фереро-Валднер инициативата на Сесил бе оценена като преждевременна. Европейската комисия, която напоследък се очерта като движеща сила в преговорите с либийците, заедно с България и основните европейски държави, не бе предупредена за това пътуване, в момент, когато споразумението бе на една ръка разстояние.
"Навлязохме в етап, където всеки се опитва да извлече облагите от евентуално освобождаване на медиците", отбелязва с ирония експерт в Брюксел.
Вестникът цитира също европейски дипломат в Брюксел, според когото Франция никога не е била в центъра на преговорите, макар че е положила повече усилия след идването на власт на президента Саркози през май.
Дотогава преговорите вече бяха отбелязали напредък на европейско равнище. Те започнаха реално през 2005 г., когато Великобритания председателстваше ЕС и бяха ускорени по време на германското председателство след 1 януари 2007 г.
Френският президент контрира всички обвинения с точен жест: покани в Париж еврокомисаря за външните отношения Бенита Фереро-Валднер, с която обсъдиха положението на българските медици, задържани в Либия.
Никола Саркози - политикът, когото Франция чакаше със затаен дъх
Александър Градинаров
Месианството и героизмът са две духовни и политически техники на разрив с несправедливото настояще, в името на човешката свобода за по-добър живот.
Мъжът на провидението - месия или герой - идва, за да разруши стария корумпиран свят и построява нов свят на справедливостта.
Единственият лек срещу старата чудовищна система е нейното обезглавяване. Но само мъж на закона, на достойнството и честта може да извърши този подвиг. Във Франция от пет години насам все повече гласове се надигат в подкрепа на увереността, че именно Никола Саркози е този мъж.
Син на унгарски евреин и корсиканка, Никола Саркози е обаятелен и безстрашен, което го прави достоен за героичните му прадеди. За последните пет години той накара всички френски медии да говорят за него и се превърна в лице на промяната. Дългогодишен кмет на Ньойи, най-заможното парижко предградие, Саркози беше избран за президент на обединената дясна партия ЮМП, като зае последователно три министерски поста (два пъти на вътрешните работи и веднъж на финансите) в две десни правителства. С действията и речите си той се наложи като естествен лидер и до такава степен засенчи двамата поредни премиери, че си спечели не само тяхната омраза, но и тази на президента Ширак, на когото те естествено бяха протежета.
Как да обрисуваме портрета на новият президент на републиката? Мъжът, който вече преобръща живота във Франция с главата надолу, да я постави начело в реформите и да разпростре духовното й влияние в целия свят, както това се е случвало неведнъж. Можем да опишем Саркози само с две думи - брилянтен политик. Този професионален адвокат, чието чене е окачено както подобава за човек от кариерата, упражнява езика си с виртуозност, напомняща фехтовка и стрелба от упор с едрокалибрено оръжие. Никола Саркози не дъвче думите, не шушне, не се запъва, той представя нещата такива, каквито са, без да спестява нищо, бърка дълбоко в язвите на френското общество и върти вътре пръст, за да могат всички добре да осъзнаят необходимостта от промяна. В неговите речи няма преливане от пусто в празно, политиканско бла-бла пред тълпата, а точна оценка на наболелите проблеми и решителни мерки за тяхното отстраняване. Били те безработица, емиграция, религия или ислямски тероризъм, Никола Саркози има нови нетривиални решения за извеждане Франция начело. Франция винаги е давала духовен тон на света и е много жалко, че за последните 25 години французите трампиха самочувствието си на културен авангард с това на вечно недоволни мърморковци, влюбени в преимуществото да плюскат повече и по-дълго. Но нима има поне една страна или един народ, които да не са били развратени от социализма. Разложени от апологетирането на материалното, маскирайки го зад паравана на социалните придобивки. Смисълът на живота, на пребиваването ни върху тази земя днес е сведен само в надпревара в консумацията. Но нима хората се чувстват по-добре от това?
Никола Саркози е готов да промени тази материалистична бутафория. Радикално. Как? С разрив! Това е мотото на неговата политическа програма. Разрив с миналото. Разрив със социалистическия начин на мислене, третиращ хората като стадо патки, които чакат да бъдат угоени. Свободна инициатива и предприемачество са лостовете за утвърждаване на истинските човешки ценности. Свобода, равенство, братство не по принуда, а като свободен достоен човешки избор. Всичко във Франция плаче за промяна. Съдебната система, образователната система, религиозната система, пенсионната система, здравната система, емиграционната система. С две думи, разходите са по-големи от приходите, в името на криворазбрано човеколюбие, а всъщност, за да се пълнят гушите на шепа демагози, които си играят на преразпределение на благата.
За пръв път Саркози си позволи да говори за премахване на привилегиите на държавните чиновници, връщане авторитета на даскалите, частично възстановяване на военната служба, за открито подпомагане и сътрудничество с Америка.
Тази фронтална атака по френската закостенялост и вечната готовност на Саркози за медиатична конфронтация плаши и вбесява неговите политически противници. За кратко време Саркози стана най-обичаният и най-мразеният политик във Франция. Но обичан или мразен, феноменът Сарко е факт. Когато неговото име или неговата снимка се появят на страниците на вестниците, тиражите им за деня се удвояват. Всички искат да чуят какво ново е измислил Саркози, фенове или противници, никой не може да отрече, че това е политик с каризма, която не само Франция, но и Европа отдавна не са виждали. О, паралелите с Бонапарт се натрапват от само себе си, но това е цена, която французите с удоволствие биха платили след толкова години социалистически абсолютизъм и ляво беззаконие. Сарко е политик с чар, по нещо той напомня Белмондо, който с неугасваща усмивка се кани да се разправи със злите чичковци. Белмондо от „Професионалиста", който, вместо да бъде застрелян накрая, става президент на Франция. Злите чичковци, разбира се, правят всичко възможно да го дискредитират, да го уязвят, да го унищожат. Но лично аз мисля, че феноменът Саркози ще прехвърли границата на Франция, за да накара други подобни мъже в други загазили до шия страни, да посветят живота си не да лапат, а да оставят имената си на поколенията.
Саркози смени елита с 2000 инвалиди и безименни герои в Елисейския дворец на 14 юли
Безименни „жертви" и „герои" бяха почетните гости на първото градинско парти на президента Никола Саркози в Елисейския дворец послучай националния празник на Франция 14 юли. Тези безименни „жертви" и „герои", някои от тях в инвалидни колички, бяха близо 2000 от общо 3000 гости. Останалите бяха „класически" гости: видни личности, военни в униформи от 27-те страни на ЕС, звезди от шоу бизнеса, представители на медии, културни дейци и студенти. Политическият елит и едрият капитал представляваха най-скромната групичка от десетилетия насам. Държавният глава изрази почитта си към своите нови гости с кратко обръщение от терасата, която гледа към парка на Елисейския дворец.
„Сред вас има много безименни герои, които са извършили прекрасни дела", заяви Саркози и взриви присъстващите. Сред гостите имаше мъж, който бе спасил пет деца от пожар, както и жена лекар, специализирана в грижите за хора в пределна възраст. Саркози посвети парада на 14 юли по бул. „Шан-з-Елизе" на едно болно момченце. „Бих искал да кажа на всички, които са щастливи и които смятат, че са нещастни, да мислят за малкия Гийом, чиято единствена мечта бе да присъства на първия ред в деня на националния празник".
Саркози изрази отново радостта си от безпрецедентното участието в парада на представители от останалите 26 страни членки на ЕС, сред които имаше и български гвардейци. „Тези части бяха символ на единството и на мира и ние искахме да кажем, че Франция се завръща в Европа и че Европа трябва да гледа на Франция с други очи", допълни Никола Саркози.
