Родители, осигурете на детето свободата да има лично пространство и време, за да изследва света. Заредете детето с емоционална храна, четете му много и играйте с него, провокирайте въображението му, научете го на емпатия, съветват д-р Христина и д-р Десислава Манасиеви, които освен че са медици, са и психолози.
Кои са д-р Христина Манасиева и д-р Десислава Манасиева?
Завършват дентална медицина в Медицински Университет София, клинична и консултативна психология в СУ „Климент Охридски“ и когнитивно-поведенческа терапия. Имат специализации по дентална медицина и психология, както и богат опит от обучения, курсове и семинари по личностно развитие и духовни практики.
Лектори и преподаватели с авторски програми за самоусъвършенстване и личностно развитие. Разработили са техники за интегриран и центриран подход за разрешаване на лични проблеми, серия от стратегии за справяне със стрес, агресивно поведение и тревожност, творчество и вдъхновение, определяне на цели, управление на времето, развиване на комуникативни умения и превенция на конфликти.
За първи път представят на читателите своята книга „Как заедно да вдъхновим детето” за осъзнатия избор в изкуството да бъдеш вдъхновяващ родител и учител.
Книгата е изключителна, защото е емоционална, но не е роман, който да се прочете и остави, и е научно аргументирана с изследвания, събран опит и теоретично обоснована, но с лесен и непринуден стил. Книгата предлага ново отношение към себе си и реалността.
Вярваме, че колкото повече хора прегръщат принципите, заложени в тази книга, толкова повече ще бъдат подобренията не само на личностно, но и на социално ниво.
Ето какво д-р Христина Манасиева и д-р Десислава Манасиева споделиха пред Фрог нюз.
- Заглавието на най-новата ви книгата е „Как заедно да вдъхновим детето”. Какви са съветите ви за това?
- Лесно е. Въоръжете се с вяра, страст и действие. И огромна любов.
Детето е дар. Мисия. Любов. То ни превръща в пътешественик с очи за красивото и ни разгръща онова първично удивление от природата и света, в което е смисълът и радостта на живота.
Децата и ние, родители и преподаватели, сме коктейл от сфери, които се преливат, сблъскват и сливат. Тази връзка е вълшебната искра в пътешествието ни към личностно развитие и взаимно преоткриване.
За да дадеш, първо е необходимо да имаш. Страст, вдъхновение, потенциал. И велико търпение. Колкото повече откриваме себе си, нашите таланти и способности за добро, толкова по-осезаемо можем да въздействаме.
За да живеем и работим творчески трябва да вложим душата си – в работата и у дома, да се наслаждаваме и забавляваме. Да направим живота си и света на детето едно шеметно приключение. Да бъдем кълбо от ентусиазъм и трескава енергия. Да живеем и творим с жар и въодушевление.
За да се посветим на тази мисия, е необходимо да развиваме непрекъснато личността и душата си, да разширяваме собствените си хоризонти и подхранваме горяща страстта си.
Да бъдем искрата на промяната за новото поколение. За теб. За мен. За света.
Защото промяната тръгва от нас. Тук и сега.
Защото е време. Защото сме длъжни. Защото го можем.
Това, което споделяме, ние приложихме в своя живот, в отношенията с нашите деца и с всички, с които сме общували: от хората, които сме обучавали, до тези, които почти не познаваме и до чиято душевност бегло сме се докосвали по стечение на обстоятелствата.
Резултатите са великолепни. Сега, днес, ние имаме изключителната възможност да предадем този опит и работещи формули на избраните, на вас, които осъзнавате необходимостта да се освободите от старите, разрушителни модели на поведение, емоционално реагиране и всекидневен автопилот и търсите решения и смисъл за щастлив, успешен и осъзнат живот. Живота, който вашите деца, ще копират.
- Трябва ли родителите да се променят, както и преподавателите?
- Старите методи, нагласи и визия няма как да бъдат работещи днес и сега. Живеем в свят на глобална комуникация, свят на технологии, икономическа криза, ценностна и духовна криза, войни, природни аномалии.
Айнщайн е казал: „Лудостта е да правиш едно и също нещо и да очакваш различен резултат.”
А когато и изходните точки са променени, по-добре е да търсим нови, работещи стратегии, за да съберем себе си и да постигнем целта си. Да си върнем живота. Старите устойчиви правила щяха да са добри и работещи, ако светът беше застояло и предсказуемо място. Но не е. Всичко се променя. Променяме се и ние.
Повечето хора се тревожат за бъдещето. Душата им е скована от страх,
агресия и конфликти. Родителите хулят образованието. Учителите, от своя страна, обвиняват родителите за липса на първите 7 години от възпитанието на децата. От трета страна са медиите, институциите, обществото. Интернет и компютърни игри.
Всички се страхуват да излязат от своята безопасна зона на комфорт и да поемат премерени рискове. Нямат инициатива, не търсят варианти и не експериментират с нови формули. И остават примирени, уплашени, недоволни, изчерпани и изхабени. Без страст и без енергия. Вдишват скука и заблуда. Издишват ограничения и блокажи.
Нашата мисия и смисъл на живота не е да се крием от него, а да скочим смело напред. Да раждаме нови мечти и идеи, да търсим изконните истини, да изследваме, да четем, разказваме и показваме. Да строим нови светове, да мислим, да рисуваме и да се смеем.
Родители, осигурете на детето свободата да има лично пространство и време, за да изследва света. Заредете детето с емоционална храна, четете му много и играйте с него, провокирайте въображението му, научете го на емпатия – да съпреживява и съчувства, да има широка палитра от интереси, да обича и да вярва в себе си. Покажете му, че силата на позитивната нагласа е в серията от действия, които се предприемат за съответната цел или мечта. Научете детето да благодари за това, което е и за това, което има.
Мислете за неговото бъдеще още от раждането като си представяте крайния резултат, но не единствено дали ще бъде доктор или адвокат, а в какъв човек ще се превърне. И заредете всеки ден с идеи, план и усилия, които да подкрепят вашата идея. Така вие изграждате не само стойностен и ценен човек от детето, но вие създавате себе си, неговите деца и обществото като цяло.
Големият проблем е, че нито училището, нито родителите учат детето да прави избори.
Възпитанието и изграждането на връзка с детето е процес на постоянно осъзнаване и търсене на варианти. Най-бързото и лесно решаване на ситуации се предполага, че е чрез ограничения, наказания, заповеди и заплахи. Най-бързото и най-пагубното. Убийствено и за детето, и за връзката ви с него. Както на родителя вкъщи, така и на учителя в училището. Това е перфектният вариант да отключите регистъра на отрицателните емоции и на малоценностните преживявания, да смачкате личността преди да се е формирала и да вмените безсилие, примирение и обреченост.
Това провокира емоции от отрицателния регистър – недоволство, раздразнение, чувство за обреченост и гняв. Създава се категорична нагласа за пренебрежение и безразличие към училището като институция. Отключва се серия от неефективни стратегии за справяне и регресивни защитни механизми у децата.
Така самите ние провокираме агресия, бягство, лъжене, криене. По този начин днешната образователна система отблъсква децата и създава неграмотност, отчуждение и пълна незаинтересованост. Тя не възпитава у тях любов към знанията и не им помага да намерят себе си и да открият своето призвание.
Няма по-ценна и по-изключителна мисия от инвестицията във възпитанието и образованието на децата. Няма. А това е нашата мисия.
- Какво от досегашната образователна и възпитателна система е пагубно за малкия човек?
- Всичко се променя мигновено, когато ние се променим и нищо не се променя, докато ние не се променим. Не е лесно, но е просто. Правилният подход е да си зададем въпросите: „Какво се случва днес?” И „Как аз мога да променя света в мен и около мен?” Динамиката винаги е от конкретното към общото, отдолу-нагоре.
Няма как да очакваме нещо да се промени само отгоре, чрез институции или наредби, и така с вълшебна пръчица всичко да върви леко и безпроблемно. За да намерим решение и отговор, ние първо трябва да осъзнаем къде сме сега, как се чувстваме, какво, защо и как се случва и къде да търсим ключа към промяната. Да поемем лична отговорност, като спрем да очакваме от някого нещо и да си намираме извинения и обвинения.
Загубата на вяра и на стремежа да създаваме и творим в своя живот, в обществото и държавата привлича убийственото чувство за безпомощност, примирение и обреченост. А когато зад недоволството се крият мързел, страх, невежество и безотговорност, деградацията е мълниеносна. Тя обикновено се придружава от тревожност, депресия, обвинения, агресия и психосоматични заболявания. Деградацията на хората оформя деградацията на обществото. И обратното. Корелацията е положителна.
Всяка система е съставена от хора – общество, образование, семейство. Системата не може да се промени сама. Може да се променя човекът в системата. И чрез своето израстване и осъзнаване той да моделира структурите така, че да обслужват неговите духовни ценности и да гарантират правата и сигурността му. Да въздейства и да променя.
Богата и силна държава се създава чрез богато и силно, качествено образование.
Собственото осъзнаване, вярата ни, страстта за действие и вътрешната промяна са единственият градивен начин да възпитаме щастливи и успешни деца и чрез тях да трансформираме обществото и системата в свят, изпълнен с щедри, благородни и почтени намерения и хора.
За професиите на бъдещето са нужни нови умения и компетентности – комуникативност, способност за работа в екип, лидерски качества, способности за решаване на конфликтни ситуации, предприемачество, базова финансова и правна грамотност, устойчивост на стрес.
Новото време предполага емоционална интелигентност, отношение към изкуството, емпатия и любов, благотворителност. Нито една от тези области не се изучава в нашето училище и университет. За да преподаваме не е достатъчно да бъдем само историк или математик, нужно е да бъдем стойностен човек.
Необходимо е да се заложи само на ТРИ КЛЮЧА в образователната система, за глобална промяна на възпитанието, образованието и цялото общество:
1. Любов към себе си
2. Личностно развитие и самоусъвършенстване / Self мениджмънт/
3. Бизнес и маркетинг. Предприемачество
Без личностно развитие или self мениджмънт, бизнесът и маркетингът са повърхностни актове, като кула върху плаващи пясъци. От друга страна, без цел или бизнес маркетинг, личностното развитие не получава онази дълбочина и мощна енергия от удоволствието да създаваш и даваш на света, да правиш живота по-красив, по-добър и по-лесен.
В тази светлина и министърът на образованието и науката Красимир Вълчев също посочва, че дигиталните умения ще са необходими за все повече професии в бъдеще. В конференцията за дигитална учебна среда, той сподели, че училищата до голяма степен изпреварват министерството, защото в много от тях работят новатори.
Така остава отворен само въпросът за придобиване на емоционална интелигентност, за изграждане на ценностна система, за разпознаване на чувствата, които да превърнем в гориво за творчество и инсайт, за ефективни стратегии за справяне и социални компетентности.
Училището пропуска най-благодатната възраст за вдъхновение към новото, за стремеж, любов и възможност на ученика да види панорамната картина на големия свят; да се научи как да изгражда асоциативни връзки, логическо мислене и да изпитва любознателност към живота.
Посланието на училището и на всеки един учител към неговите ученици трябва да бъде: „Всичко е възможно.”
Новата ни мотивационна книга „Self Мениджмънт. Пътят към осъзнато щастие“ предлага ефективни стратегии за справяне с
проблемни житейски ситуации и успешен личен мениджмънт. Книгата представя уникална програма с практически решения, конкретни стъпки и работещи упражнения за успешно управление на личния и професионалния живот.
- Какви са най-честите грешки, които възрастните допускат спрямо малките?
- Необходимо е да променим собствената си нагласа и да насочим енергията си към създаване на повече любов, състрадателност и ценности у нас, в обществото и децата. Да искаме, да вярваме, да действаме. С любов. Да изградим доверие, увереност, умения за общуване и емоционална интелигентност. Комуникацията е много важна не само за бъдещ успех на децата, но и за изграждане на свят, пулсиращ от хармония и мир, от творчество и креативност, от знания и страст. И това зависи само от нас. Тук, днес и сега.
Еволюционният скок при децата на новото хилядолетие се изразява не само в промяната на начина, по който те получават и възприемат информацията от външния свят, а и в психологическия механизъм, по който я обработват.
Родителите все повече отглеждат уплашени, празни и зависими личности с дисфункционални базови вярвания и нагласи и с объркана ценностна система. Моделът на старото родителство, както и остарелият стереотип на преподаване в училище, са в огромна криза и промяната е неизбежна. Децата са тук, за да ни провокират да променим себе си и света.
Възпитаването на децата е изкуство. Успешните родители и учители са ориентирани към ключови приоритети за изграждане на креативна и щастлива личност. Те учат детето да мечтае и да вярва, че мечтите се сбъдват!
Какъв човек ще стане детето ви зависи правопорционално от това колко усилия влагате вие самите да се самоусъвършенствате и развивате. То трябва да има силен ролеви модел и уверен ментор във ваше лице. Онова, което правите вие е това, в което ще се превърне детето ви. То ще ви слуша само когато спечелите доверието и уважението му. Щастливите деца имат щастливи родители.
Да бъдете успешен родител или креативен учител означава да се променяте и да израствате заедно с детето. Това е единствената професия, за която няма почивен ден и се учи в движение, а най-добрият учител е детето.
- Училищните програми и тези в детските градини трябва да отразяват всичко това, за което говорите. Ще проведете ли срещи в МОН, за да стане това?
- Образованието е пътешествие, а не състезание и постоянен стрес от изпитване, водещ до невроза и ранна психосоматика. Пасивното слушане и седене в час е провален метод. Децата са уморени от бездействие, от безсмислени определения, от гола фактология и планини от ненужна информация. Всичко това може да се промени. И това е във властта на всеки един учител. Обучението трябва да бъде творчески процес, който да е свързан с по- малко теория и много практика.
Преди повече от 10 години, ние участвахме в проекта „Партньорство за детската сигурност“. Това е програма между Министерство на образованието, Регионален инспекторат по образование, гр. София, Синдиката на учителите, НСБО, BS Institute, под ръководството на г-жа Илка Алексиева, блестящ стратег и анализатор. В годините проведохме серия от семинарни обучения с цел да помогнем на преподавателите и родителите в училища от София и страната с техники и практики за добро родителство и творческо преподаване.
През октомври тази година отново бяхме поканени от Министерство на образованието като лектори по Национална програма „Методика на обучението в разновъзрастови групи“ за 270 директори и зам. - директори от страната. Сърдечно благодарим на жената – огън, главен асистент по мениджмънт, д-р Марияна Шехова за отличната организация и провеждането на семинарите. Модулът ни на обучение включи темите „Формиране на базови умения и техники за изграждане на практически умения за работа с деца с емоционално-поведенчески разстройства“, „Превенция и преодоляване на стреса“ и „Превенция на агресията при педагогическите специалисти и децата.“ Сътрудничеството по този проект продължава и през следващата година под креативното ръководство на г-н Лазар Додев от Министерство на образованието.
В резултатите от анонимните анкети за обратна връзка, които участниците в нашите лекции и семинари попълниха, 98% от тях проявяват категоричен интерес към разработване на материали и семинари за възпитаване на децата, към теми за превенция на психологичното здраве и стратегии за справяне със стрес, за примерни програми за „Час на класа“. Те споделят, че са необходими допълнителни обучения и материали за работа с родителите, за създаване на „Училище за родители“ и желаят увеличаване на лекторските часове за такъв тип семинари.
Всичко това подкрепя тезата на министър Вълчев, че в училищата има достатъчно новатори, които могат и желаят да създадат пространство за творчество и доверие.
Решението на въпроса как да се осъществи промяна в образованието, а от там и в държавата, е в личната трансформация на всеки учител, родител, дете и в колаборацията между тях и образователната система. Проблемът в образователната система провокира острата необходимост да инвестираме в дух и ценности, в смелост и интелект. Предизвиква ни да погледнем под друг ъгъл и да направим нов избор.
- Къде може да се намери книгата?
- Книгата може да бъде намерена онлайн в блога на нашия сайт https://www.diamond-smile.net/blog , както и в книжарниците на някои университети и Националната библиотека „Кирил и Методий“. Тя е чудесен подарък за всеки екип от преподаватели и за всеки един родител.
Вижте още за работата на д-р Христина Манасиева и д-р Десислава Манасиева.
Фрог нюз
