Бунтът на баретите от СОБТ е безспорен прецедент. Никога до този момент командосите не са си позволявали открито да разкажат за отровената атмосфера в отряда им, както и за своеволията на техния командир. Не, че всичко е вървяло гладко и по вода. Напротив.
Напрежение е имало при всеки трагичен инцидент. Повдигали са се злободневни въпроси за подбора на служителите, за подготовката им, както и за тяхното оборудване, например. Скандали е имало и около фактът, че баретите тайно работят като охрана за разни съмнителни бизнесмени, което отгоре на всичко е грубо нарушение на закона. Кирливите ризи за безобразията, обаче са се вадили винаги потайно. Пращали са се анонимки срещу този или онзи по разни редакции. Но нищо повече. Плювните са се приемали по-скоро като боричкане между няколко лобита за шефския пост в СОБТ, отколкото за чиста монета. Сега нещата, обаче са доста по-различни. Търпението на иначе мълчаливите и анонимни барети явно се е изчерпало. Иначе няма как да се обясни защо 27 от тях ще скочат срещу началството си, рискувайки да си подритнат трудовата книжка и да останат на улицата.
Ченгетата, запознати със съдържанието на „кървавото писмо”, признават, че подобна изповед може да се направи за всяка служба в МВР, без изключение. И тя ще звучи по същият начин. Излиза, че колкото е гнило в СОБТ, толкова е и в цялото МВР. Обществена тайна, че полицаите са подложени на непрестанни унижения и репресии. Неудобните се отстрелват без предупреждение, като или се уволняват, в повечето случаи незаконно, или пък се пращат в „трета глуха”. Ръководните постове се окупират от политически зависими хора, които нямат каквито и да е професионални успехи, още по-малко авторитет сред колегите си. Своеволията на полицейските шефове са се превърнали в единствения възможен начин да се наложат над останалите. Това, разбира се, е придружено от непрестанни нарушения на правилата и законите.
Шефът на МВР реши да откликне на искането на баретите да се извърши проверка в отряда. Някои от тях признаха пред Фрог, че са поискали това да стане още преди време, но никой не им е обърнал внимание. Ако това е вярно, означава, че всичко у нас си върви по старому т. е. взимат се мерки само ако за нещо се шуми. Иначе всички се правят на глухи. За СОБТ има няколко възможности след бунта. Най-вероятната е, 27-те непокорници от отряда да бъдат обработени поединично, за да им запушат устите. В това отношение вътрешното ведомство има завиден опит. Не е изключено въпросните командоси да бъдат уволнени или преместени.
В главите на някои експерти се прокрадва идеята, че командирът Георги Гайков може да се прости с поста си. Срещу подобно решение, обаче ще се изправи не кой и да е, а модела КОЙ и лично бившият главсек на МВР Светлозар Лазаров. За него се твърди, че от позицията си на координатор в „Атака”, върти като руска рулетка кадровата политика в не едно и две държавни ведомства. Говори се, че именно по негово настояване Гайков е върнат в СОБТ след трагедията в Лясковец, при която загина Емил Шарков.
В същото време умишлено се пуска версията, че американците изгаряли за него, за да може сполучливо да се замаскира политическата му опека. Казват, че има и трета възможност за съдбата на СОБТ, която е най-нереална, но и най-здравословна. Става дума за това отрядът да се закрие и отново да се създаде с нови хора и друг вид подготовка. Макар да звучи революционно, действаща барета спомена за него в интервю пред медията ни. И ако образно се изразим, това означава, че командосите до толкова са наясно с „разядения си организъм”, че дори сами желаят „да умрат”.
Състоянието на МВР е бомба със закъснител и това го знаят всички, които се хранят от тази система. И не защото след баретите ще се надигнат и останалите. Нищо подобно. Ясно е, че заради повсеместния страх, това не може да се случи. Но докато министерството е на този хал и се разяжда от вътрешните си противоречия, от другата страна на барикадата бандитите набират сили. А от това потърпевши ще сме всички ние.
Невена Миткова
