Опитайте се да вникнете в причините за развращаването на властта и ще видите, че тя произтича от безнаказаността на престъпленията, а не от малките наказания. Казал го е Монтескьо. Известният правист написва книгата „Персийски писма“, в която осмива Людовик XIV и нравите при неговото управление.
Книгата е забранена във Франция, но издавана в цяла Европа. Монтескьо казва още: Гражданинът може да умре за родината, но никога не трябва да лъже в името на родината.
Г-жа говорителката на съд. Пиеса в две действия
Първо действие.
Съдебна зала. Всички места са заети, има и правостоящи. Дървена катедра с микрофон. Зад маса с червено сукно, са насядали съдиите. На първия ред са местата за адвокатите, които този път са празни.
СЪДИЯТА: Г-жо говорител, не забравяйте, че сте под клетва.
ГОВОРИТЕЛ: Да, г-н съдия…
СЪДИЯ: Акцията, която проведе прокуратурата заедно с МВР и ГДБОП по разбиване на мрежа за реекспорт на лекарства наистина ли беше за стотици милиони?
ГОВОРИТЕЛ: Такива бяха спуснатите указания, г-н съдия.
СЪДИЯ: Попитах ви: за стотици милиони ли беше, защото на брифинга след това точно това сте казали, г-жо говорител.
ГОВОРИТЕЛ: Казах това, което ми казаха да кажа, г-н съдия…
СЪДИЯ: Но след това самата прокуратура призна, че става дума само за един или няколко кашона с лекарства. Те не струват стотици милиони?
ГОВОРИТЕЛ: Трябваше българската общественост и бюрократите в Брюксел да видят, че работим мащабно срещу препродажбата на лекарства… Всъщност момчетата от БОП-а оставиха преди това кашона, за да го разкрият след това. Знаете как е. Не можем да допуснем издънка в изпълнение на указанията „отгоре“…
СЪДИЯ: „Отгоре“? Пояснете, моля.
ГОВОРИТЕЛ: За всяка акция или активно мероприятие разпореждането идва от главния прокурор, който преди това получава разпореждане от премиера. Казва се „отгоре“ – всеки знае. Обсъждаме сценария, звъним на определени медии и атакуваме. Много хубаво се получава, професионално дори…
Изведнъж Говорителят се олюлява.
СЪДИЯ: Лошо ли ви е, г-жо Говорител? Пребледняхте като платно… Дайте вода на обвиняемата, по-бързо!
Говорителката пие вода. След това въздъхва и се прекръства три пъти. За късмет.
ГОВОРИТЕЛ: Вече съм по-добре, г-н съдия. Благодаря Ви!
СЪДИЯ: Да се върнем към разпорежданията „отгоре“…
ГОВОРИТЕЛ: Г-н съдия, каквото й да кажа днес, тук пред Вас, медиите ще напишат това, което им е спуснато „отгоре“…
СЪДИЯ: Как така?
ГОВОРИТЕЛ: Хванахме кашон и един нещастен сириец, също и един лекар за всеки случай, но обявихме че сме разбили цяла мрежа за препакетиране и препродажби на лекарства за стотици милиони. Прави се, за да се внуши, че са ударени големите акули, дето въртят милиони и милиарди. Но това не може да стане, защото големите акули разпореждат и акциите, нали разбирате. Пак те разпореждат какво да пишат техните си медии. Разпореждат и какво да кажем на брифинга след това, където се строяваме като ламбени шишета. (Показва снимка на съда от брифинга – верно са като ламбени шишета…).
СЪДИЯ: Заблудили сте всички…
ГОВОРИТЕЛ: Никого не сме заблуждавали, защото всички са наясно с театъра. Такива са правилата. Ние се борим с организираната престъпност с всички средства. С всички средства, ако разбирате накъде бия.
СЪДИЯ: Обяснете по-подробно.
ГОВОРИТЕЛ: Всичко е хем мащабно, хем простичко и гениалност… Договарят се огромни количества лекарства от фармацевтични гиганти в чужбина. Договарят ги две-три фирми – ясно кои. Получават съответните разрешителни, документи, печати, подписи. Медикаментите тръгват към България, но в един момент завиват в друга посока. Нарича се „реекспорт“. Пак с редовни документи от всички институции. Като т.нар. „контрабанда с цигари“, нали. Каква контрабанда, бе, шушляци, всички документи са изрядни. Ама турците, британците и Интерпол пискали. Да пискат – това им е работата. Тук всичко е редовно и по закон. Та в реекспорта с лекарствата са същите хора… Лекарствата са договорени на по-ниски цени – има такъв регламент за страни като България – но се реекспортират на двойни и тройни цени. Особено в страни, които са в ограничителни списъци. Затова хващаме сириец, доктор и кашон и обявяваме, че мрежата е разбита. Има и задържани. Е, няма повдигнати обвинения, но и за какво? То няма и доказателства… Аз самата в едно разпоредено интервю за определен вестник казах, че докато работих в специализираното звено за борба с корупцията, получихме 45 сигнала за корумпирани магистрати. 45, но нито нито един не се потвърди! Ако бяхме казали истината, че не са само тия 45, а много повече, какво щяхме да спечелим? Доверието в прокуратурата от 7-8% щеше да спадне на 1-2%. Няма да го допуснем.
СЪДИЯ: Значи сте излъгали и сте прикрили…
ГОВОРИТЕЛ: Г-н съдия, казахме истината такава, каквато би трябвало да бъде.
СЪДИЯ: И сега с кашоните… Милионите…
ГОВОРИТЕЛ: Такова бе разпореждането, г-н съдия. Също като скандала с бюлетините „Костинброд“ и много други акции.
Съдът се оттегля. В залата е шумно. След 20 минути съдиите заемат своите места. Удар на чукче, настъпва тишина. В този момент се чува звук от телефон, на който е получен SMS. Съдията поглежда дисплея на своя, след което се изправя величествен и строг в черната тога.
СЪДИЯ: Обявявам: 20 години лишаване от свобода за подсъдимата Говорител, без право на обжалване.
ГОВОРИТЕЛ: Нямате право! Това е несправедливо! Обещаха ми… Аз само изпълнявах разпореждания…
СЪДИЯ: Аз също, г-жо Говорител.
Полицаи отвеждат пищящата жена извън залата.
Завеса.
***
Второ действие.
Спалня. Тъмно е. Полунощ. Мъж и жена кротко спят. Изведнъж жената скача и започва да пищи. Мята се на всички страни, тялото и е плувнало в пот… Мъжът се опитва да я успокои и събуди.
МЪЖЪТ: Успокой се, мила…
ГОВОРИТЕЛКАТА: Не мога повече така! Тези кошмари ме съсипват…
МЪЖЪТ: Няма нищо, ще мине…
Мъжът, за който не е ясно дали е съпруг или някой друг, подава на жената чаша вода. Тя отпива. После изважда от нощното шкафче флакон с лекарства. Приема орално наведнъж две хапчета. Изведнъж се изправя в леглото:
ГОВОРИТЕЛКАТА: Тези от кашона ли бяха?!
МЪЖЪТ: Не от този кашон… Проверени са.
Жената се отпуска в ръцете на мъжа. През прозореца се промъква тънката усмивка на бледата луна – единствен свидетел на тежките бълнувания и нощни терзания на Говорителката.
Жената става и тръгва към банята. Трябва да се стегне – до брифинга остават няколко часа. Преди това трябва да мине през Главния, за да получи разпореждане какво да говори.
Зазорява. Поредното утро над родината, която вече не е родина за над 2 милиона. Останалите тук още не знаеха, че по-късно ще научат за поредните акции и осигурената стабилност. И истината от разпореждането.
Зад кулисите смесен хора запява песента от филма „Утро над родината“ – „Свири хармонико“:
Свири хармонико, свири,
звучи ти песен млада,
на път потегля във зори
младежката бригада.
Не стой зад къщните стени,
другарю сам и бледен,
със нас тръгни към светли дни
към дружба и победа.
Със нас ела да построим
свободната РОДИНА,
да стане краят наш любим,
красив като градина.
Ламбените шишета излизат на сцената и се покланят.
Завеса.
Д-р Димитър Попкутуев
