Списък с проекти за културната програма на европредседателството разбуни духовете. Сред най-фрапиращите примери е одобряването на проект „Музиката на Хендел за европейско културно и етично гражданско общество“. Проектът „Борис Христов и „Многая лета“ – музикалните емблеми на България“ обаче не успява да убеди оценителите.
„Ключово за развитието е осигуряване на все повече средства на проектен принцип“. С тези думи министърът на културата Боил Банов започна представянето на приоритетите на управленската си програма в един горещ августовски ден. И като пример за това, съобщи на българската общественост, че вече има обявена покана към културтрегерите да предлагат проекти за събития, които ще оформят културната програма по време на българското председателство на Съвета на ЕС, което наближава със страшна сила. Сумата беше повече от страскаща за изстрадалите ни творци – цели 1 милион и 670 хиляди лева, а отговорността за разпределението им на проектен принцип, беше възложено на комисии в Национален фонд „Култура“. След 3 месеца писане, предлагане и оценяване, тези дни бяха публикувани списъците с „печалившите“ и „непечалившите“.
Публикуването на списъка на проектите, с крайния резултат разбуни духовете не само сред арт-средите. Сред най-фрапиращите примери е одобряването на проект „Музиката на Хендел за европейско културно и етично гражданско общество“, който ще представи „Старозаветната оратория „Израел в Египет“ и свещената оратория „Месия“, които са едни от най-значителните музикални произведения, неделима част от културното наследство на Обединена Европа. А концертите ще бъдат важен акцент в културно-интеграционните процеси и свидетелство за диалога между българското изпълнителско и изкуство и шедьоврите на европейската музика.“ Това са написали авторите на проекта и са напълно прави, че не само тези две произведения, но и цялото творчество на Хендел е сред шедьоврите на европейската музика от векове.
Прави сте, казват и от оценителната комисия и се мотивират: „Проектът ще представи част от Европейското културно наследство чрез музикалното творчество на един от най-значимите европейски автори - Хендел, посредством концертни изяви, лектории и семинари за запознаване и проникване в съдържанието на произведенията. Това ще допринесе за развитие и утвърждаване на духовните и морални ценности на културата в гражданското ни общество и по - конкретно младата аудитория, ще предостави възможност за изява на млади изпълнители, ще създаде предпоставки за активизиране на културното сътрудничество и диалог на европейско равнище. Проектът се изпълнява главно от български изпълнители. Проектът не въвежда нови културни практики, но в единия от концертите за първи път в България ще бъде изпълнена мащабната оратория на Хендел „Израел в Египет“. Препоръчва се редукция на бюджета.“ Проектът е одобрен за финансиране с 24 хиляди лева.
Проектът „Борис Христов и „Многая лета“ – музикалните емблеми на България“ обаче не успява да убеди оценителите, че заслужава да бъде подкрепен, при това с далеч по-скромните малко над 8 хиляди лева. Авторите на този проект вероятно са преценили за достатъчно, че „през 2018 г българската културна общественост ще отбележи и 25 години от смъртта на световноизвестния български оперен певец Борис Христов. Изложбата включва фотографии и фотокопия на лични писма на Борис Христов до тогавашния директор на „Балкантон“ – композиторът Александър Йосифов във връзка със записите на църковно-славянски песнопения, които Борис Христов прави в храм-паметника „Св.Александър Невски“, сред които е и „Многая лета “ през 1976 г., които са издадени на грамофинна плоча.“
Да, ама не, както казваше един известен български журналист. Според оценителите изложбата от 15 табла им се вижда „скромна по обем“, “ остойностена със завишаване на сумите“. И още: „Проектът би имал по-силно въздействие като съпътстващ елемент към друга форма за представяне на духовнато наследство на великия Борис Христов. Проектът е непредложен за финансово подпомагане поради надвишаване на общия размер на средствата.“
Нямам за цел да противопоставя великия Хендел срещу великия Христов. Само ще попитам хората написали тази мотивация и хората от управителния съвет на националния фонд „Култура“ во главе с неговия председател -министърът на културата Боил Банов, които са я одобрили: Как точно преценихте, че Хендел ще представи по-добре българската култура пред света, от колкото Борис Христов? Или по-добре от Тео Ушев? И ще спра до тук с имената на отхвърлените български творци. И всъщност, не е ли редно да бъдат публикувани имената на оценителните комисии, за да разберем кои са българите, които са написали тези мотиви?
Проектният принцип за работа в областта на културата е широко разпрастранен в Европа и у нас. Основен проблем обаче са критериите, по които се оценяват тези проекти. В България за никого не е тайна, че когато предлагаш един културен проект за финансиране е по-важно дали имаш лоби в оценителните комисии или не, отколкото дали проектът е значим на фона на останалите. А невъзможността да се прилагат еднакви критерии, дори и оценителите да имат най-добри намерения за това, е особено висока, когато трябва да избираш между изобразително и сценично изкуство, между литература и музика, между танц и визуално изкуство. Но най- големият проблем у нас е, че институциите ревниво пазят имената на оценителите. И не само загубилите автори на проекти, но и българската общественост няма представа, чия глава е „измислила“ или „изсмукала от пръстите си“ невероятно написани мотивации „за“ или „против“ даден културен проект.
И докато имената на оценителите се пазят по-строго и от държавна тайна, Хендел ще е по-българин от Борис Христов.
Калин Софийски
