България и Сърбия подписаха двустранен меморандум за намаляване на тарифите за роуминг, предаде БНР. Подписите си под документа поставиха министърът на транспорта Ивайло Московски и сръбският министър на търговията, туризма и съобщенията Расим Ляич.
Телекомите от двете страни ще договарят условията за по-ниските цени на разговорите и трафика на данни. Очаква се в резултат на споразумението цените на роуминга да поевтинеят в следващите между 3 и 6 месеца.
Отпадането на роуминга с държавите от Западните Балкани е приоритет за предстоящото българско европредседателство. Това е цел не само за за правителството ни, но и за българския еврокомисар Мария Габриел.
Сърбия е втората страна от региона след Македония, с която е подписано такова споразумение. От снощи в Белград се водят разговори в рамките на Съвета за сътрудничество на високо равнище между Сърбия, България, Гърция и Румъния.
Премиерите Бойко Борисов, Алексис Ципрас, Михай Тодосе и президентът-домакин Александър Вучич разговарят в същия формат два месеца след разговорите във Варна. Те обсъждат напредъка в развитието на икономическото сътрудничество, бъдещи инфраструктурни проекти, укрепването на регионалната стабилност, подкрепата за интеграцията на държавите в региона, което е приоритет на България в предстоящото председателство на Съвета на Европейския съюз. Четиристранната среща на балканските лидери започна снощи с работна вечеря, дадена от сръбския президент Александър Вучич.
„Аз запознах колегите със срещата в София с лидерите на Западните Балкани, с това, което работим по коридорите 8 и 10, което не носи риск за ЕС, а народите на Балканите имат възможност да видят, че не само сме част от Европа географски, но и сме неразделна част от тях. Ние всички заедно не трябва да генерираме проблеми, трябва да покажем мъдрост, че сме си научили уроците от историята“, добави Борисов.
„Сърбия твърдо върви по европейския път, но искаме да си изградим собствена армия. Не трябва да се забравя, че през 90-те години Сърбия беше атакувана от НАТО. Нашият случай е по-различен от този на останалите страни, включително и на присъстващите тук“, каза сръбският президент.
Лозанският договор е крайъгълен камък за Балканите. Това заяви гръцкият министър-председател Алексис Ципрас. "Не трябва да има етническа изолация, не трябва да се връщаме към едни времена на разделение. Това ще е пагубно за Европа. Само с уважение на международните закони, включително на Лозанското споразумение, което е крайъгълен камък за нашия регион. Само така можем да постигнем просперитет", заяви Ципрас. Българското председателство ще бъде едно балканско председателство, смята гръцкият премиер.
„Приветствам решението на Бойко Борисов да организира среща през май на ЕС и Балканите. Тази среща ще покаже, че българското председателство ще бъде балканско“, заяви Ципрас, който смята, че тези четиристранни срещи трябва да продължат. Ципрас представи важните инфраструктурни проекти между четирите страни. Те са в енергетиката и железопътния транспорт.
„Гърция, България, Румъния и Сърбия могат да изиграят изключително голяма роля за развитието и придвижването напред целия Балкански регион. Това ще даде по-добра перспектива за цяла Европа“, каза Ципрас.
„Подчертахме значението на газопровода ТАП и неговото завършване, за да може да се достави природният газ от Азербайджан. Обсъден е и проект за втечнен газ от Александруполис/Дедеагач – бел.ред./, за да може този град да се превърне в хъб за природния газ. Този терминал ще бъде свързан с България чрез интерктонектор.Той е много важен, защото ще бъде свързан и с тръбопроводите със Сърбия“, каза гръцкият премиер.
По отношение на железопътните връзки Ципрас подчерта значението на два проекта, по които ще се работи. Първият е свързването на Солун с Бургас, Варна и Букурещ. Вторият е изграждането на високоскоростна железница свързваща Солун с Белград, а след това Белград със София.
