Владимир Тодоров е ръководител на Българската асоциация на застраховани и пострадали при катастрофи. Той се стреми да помогне максимално на хората, които са имали нещастието да катастрофират. С него разговаряме за това, как държавата нехае за човешкия живот и бездейства, когато трябва да положи минимални средства.
Интервю на Милан Николов
-Г-н Тодоров, кога беше създадена вашата асоциация и какви са основните цели, които сте си поставили?
Асоциацията бе създадена в началото 2006 година. Поставили сме си две цели: да подпомагаме пострадали при катастрофи лица като им даваме информация за техните права, обясняваме им какви документи да подготвят, как да общуват с КАТ и застрахователи, какви неща се поемат от здравната каса. Когато попаднат в пътна злополука, хората изпадат в една нова ситуация. Те имат нужда от компетентна и бърза информация. Другото, с което се занимаваме, е да работим по превенция на произшествия. Опитваме се да правим кампании, които да намалят инцидентите по пътищата, където сме лидер в това отношение. Последната ни кампания е свързана с поставяне на билбордове с един шокиращ въпрос::„Пътни хулигани, дарихте ли органите си?”. Помогнали сме на стотици хора, имаме мрежа от 15 представителства в страната.
- От това, което казахте доста работа вършите? А къде стои Държавата във всичко това? Тя помага или пречи?
За съжаление в общи линии бездейства. Когато се каже пътна безопасност, това е върха на една пирамида, в която са замесени министерствата на здравеопазването, на транспорта, на вътрешните работи и министерство на регионалното строителство. В този случай липсва взаимодействие между тези институции. Хората най-често отправят упреците си към КАТ, което не е съвсем правилно, защото те се занимават с пътен контрол и не са виновни, че има разбити пътища и че мантинелите ги няма. Не е виновен КАТ, че се купуват книжки и автомобилите са технически неизправни. Разбира се те също носят своята отговорност, но стрелите не трябва да бъдат насочени само към тях. Бяхме свидетели в миналия парламент, че много от добрите предложения на КАТ не бяха приети от депутатите. Народните представители се държаха така, все едно те не се движат по тези пътища и децата им не карат коли. Доброто предложение е, засечените нарушения от видеокамери да не могат да се обжалват. Тези неща не бяха приети, депутатът Борислав Ралчев беше против това, незнайно защо?
Положително е, че линейките ги задължиха да са на опасните места, както и проверките за наличие на детски седалки. Това са добри практики, но те са разпокъсани. Като има видео наблюдение няма да има корупция. Няма кой да подкупи камерата.
-А има ли кой да наблюдава тези камери и да пише актове?
Точно това е проблемът, че тези камери се наблюдават на ръка, а не както е в чужбина автоматично да изплюва фиша и глобата му заминава по домашен адрес. Там няма почти човешка намеса. Липсва координация у нас. Около 2 милиарда лева са годишните загуби. Аз съм казвал, България губи повече жертви, отколкото САЩ във войната с Ирак. Това са стряскащи цифри. Има много добри европейски практики, като ние имаме шанса да използваме европейски практики, които работят. Има държави, в които са спасени до 40% от хората. За България този процент се равнява на това, да спасим 400 души – това е богатство. Ние можем да ги спасим, но понеже няма единна държавна политика, те загиват. И когато кажем ние, че тази година ще загинат 9 000 души започват да ни обвиняват, че сме черни пророци. Такива са цифрите, пред тях никой не може да има аргументи. Политици и управляващи са длъжници на обществото, защото допускат със своето бездействие да загиват хора.
Днес ще внесем в прокуратурата и до изпълнителния директор на НАПИ сигнал за 67-ми километър на автомагистрала „Тракия”, където има един изгнил мост на огромна дълбочина, от където всеки момент може да падне автобус с хора. Това е същото, като да пуснат един блок да се живее в него, без на терасите му да има парапети. И някой трябва да носи отговорност. Трябва да свикнем, когато си плащаме данъците да изискваме и по-добри условия за пътуване.
-Кого обвинявате вие за това нещо?
НАПИ, собственикът на пътя. Те са длъжни да се грижат за него. Според нас има извършено престъпление и ние заради това сезираме прокуратурата, защото смятаме, че има извършено престъпление. Следва да повдигнат обвинение, ако преценят.
-Извършва ли се в момента мониторинг на произшествията, както предложи навремето Алекси Кисяков? И защо не се прави?
Не. Защото той е изключителен професионалист, но това нещо не може да се осъществи от един човек. Анализът във всяка дейност е изключително важен. Например в Германия при една катастрофа се разследват около 3000 фактора, като се започне от пътна настилка, разположение на слънцето, наранявания по хората, увреждане по автомобилите. Това е една таблица от около 3000 пункта. След това тези данни се дават на производителите на автомобилите, на собствениците им, на тези, които се грижат за маркировката, за да няма на това място катастрофа. Друго безумие, което се случва е, че ние сме констатирали около 330 места, на които всеки ден стават катастрофи. И то не случайно, а поради техническа неизправност на пътя. Обаче никой от държавата не си мърда пръста. А това е нещо супер елементарно, за което трябват съвсем малко пари. За завоя „Стависки” всички си говорим колко е опасен и никой нищо не прави.
-Не се прие и предложението, когато има жертва в катастрофа да отпаднат споразуменията и условните присъди. Вместо това, Максим Стависки се размина с условна присъда?
Ето, пак опираме до законодателство и народни представители, които като че ли те не се движат по нашите пътища. Според мен тук не трябва да има спор, че ако си пиян и отнемеш живот не би трябвало да има условни присъди и споразумение. Това обаче трябва да се промени в закона. Нещо супер малко трябва да се пипне, за да знаят всички, че който кара пиян и убива хора, пощада няма. Аз ще ви кажа по-драстични случаи във Враца. Един рецидивист с висящи дела помита двама служители на БТК, които полагат кабели и ги убива, след което получава условна присъда. Справедливостта за българските граждани веднага се нарушава с такива присъди.
-Вие представяте хората пред застрахователите. Случва ли се често да са некоректни застрахователите?
Да ви кажа има голяма промяна, откакто времето, когато започнахме работа. Преди застрахователите бяха много некоректни, сега може би понеже влязоха европейски практики и се промениха нещата. Разбира се не за всички. И сега има застрахователи, които се бавят и се мотаят.
-Какви са най-честите трикове на застрахователите, за да нарушават правата на гражданите?
Когато човек отиде сам да регистрира една щета, те му дават един списък с между 20 и 30 документа, които човек не може само да ги прочете, а да не говорим да ги набави. Имали сме такива случаи да искат от пострадалия да даде трудовия договор на този, който го е блъснал. Искали са и подпис от човек в кома, въпреки че родителите на този човек са назначени за представители.
-Нужно ли беше застраховка „Гражданска отговорност” да стане задължителна?
Тя е задължителна навсякъде по света и има по-особени функции.
-А покрива ли реално произшествията или остават средства от тези, които влагаме като вноска? Ако е така къде отиват тези пари?
Ако попитаме застрахователите, те ще кажат, че не я покрива. Аз съм склонен да се съглася с тях, че не може при цена на полица 150 лева, застраховател да заплати 700 000 лева при смърт. Във всички държави, дори и в Румъния цената на полицата е 300 евро годишно. Там плащат високи обезщетения, защото таксата е по-висока. Съдебната система е важен факт. Съдиите не присъждат при нас адекватни суми. Нашите съдии оценяват човешкия живот на някакви 50, 70 – 80 хиляди лева, които ако е млад човек, който има бизнес, пропуснатите ползи за неговото семейство са много по- големи.
-В този смисъл очаквате ли застраховката „Гражданска отговорност” да вдигне цената си?
Тя ще се вдига неминуемо, защото нашите застрахователи не могат да поемат разноските на катастрофи с наши автомобили в чужбина. Като катастрофират българи навън, застрахователят плаща щетите по чуждите закони, като става дума за много по-големи суми. Миналата година те бяха на загуба и неминуемо цената ще се качва.
-Има ли го още проблемът с купуване на книжки и как може да се реши той?
За съжаление колегите от медиите направиха няколко такива материали, които показват, че проблемът не е решен. Въпреки че от ДАИ виждат политически атаки, никакви политически атаки няма в това един служител на ДАИ да получава 500 лева, а да кара супер скъпи джипове. За съжаление купуването на книжки го има.
-Подготвени ли са добре водачите и не е ли правилно да се премахнат тези вътрешни изпити в обучаващите фирми? Така те имат полза да не научат шофьора, а да го късат, за да им даде пари за повторно явяване?
Аз имам по-друго виждане. Проблемът не е толкова във вътрешните изпити, а в това, че са прекалено малко предвидените часове за обучение. Не може за 35-36 часа да придобиеш умение. Вече няма и полигон и нощно кормуване. Трябва да се промени и наредбата. Примерно в САЩ книжката ти важи 10 години и ти се явяваш после пак на курс. Не може в България да няма опреснителни курсове. Ето у нас шофьорите не възприемат моториста за участник в движението.
-Вие също сте шофьор, никога ли не извършвате и дори малки крачки встрани от правилата по пътищата?
Всеки прави, аз също правя грешки особено с говоренето по телефон. Който казва, че спазва правилата, това не е вярно. У нас много често забравят да подменят и знаците с някакви абсурдни ограничения. Правилата в България също подлежат на някаква ревизия. Когато има ограничения за скоростта призовавам хората да ги спазват.
