БИЗНЕС & ТУРИЗЪМ

Когато проф. Николай Петров седна в министерското кресло той представи, макар и конспективно своето виждане за промени (не казвам реформи) и политиката, която ръководеното от него ведомство ще провежда в сектора.

Но както показват последните 8 демократични години и той не можа да реализира своите стратегически идеи за развитие на българското здравеопазване, защото министерското кресло се оказа кратковременно. Историята показва, че няма министър, с изключение на Петър Москов, който да е изкарал повече от 2 години начело на това министерство. За реализацията на какви реформи, за каква стратегия, за какви приоритети може да става въпрос, когато трябва поне една година за да „овладееш“ административно структурата, която е изключително консервативна и на всичкото отгоре прекалено апетитна от страна на крупни бизнес интереси. Според приетия от парламента Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г. общата сума за приходи и трансфери е в размер на 3 859 978 000 лв., което е с 407.2 млн. лв. повече от 2017 г., т. е. това са близо 4 млрд. лева, които ще преминат през сектора само чрез НЗОК. Освен това според някои оценки, нерегламентираните плащания в здравеопазването възлизат на 3,5 – 4 млрд. лева или общо около 8 млрд. лева, по занижени оценки, генерира сектора годишно.

            След като дълго време здравни министри се „намираха“ по кръстовищата, в партийните централи или по препоръка на „наш“ човек, накрая надежди се възложиха на човек „извън системата“, разбирай не е лекар по професия, т. е. бюджетар, който да оправи финансите и да сложи ред в „счетоводството“ за здравето на българина. Да, да, ама не, здравеопазването ще се оправи, ама друг път! Надеждите ми „отлетяха“ още с първите изявления на новия здравен министър, чието стратегическо виждане за здравната система се сведе до

„с първия ми ден, в който станах министър, си поставих за цел да превърна проверките и то съвместно с другите институции, в системен подход. Бих желал това да е признак на прозрачност в нашата работа“.

И се започна:  според главния прокурор Сотир Цацаров, "Икономическа полиция" е извършила проверки от 23 октомври до 16 ноември, като са били проверени 195 държавни и общински болници.  Веднага възниква въпросът: къде са останалите  и особено частните лечебни заведения. Там вероятно липсват нерегламентирани практики! Но ако трябва да се подходи коректно само болниците са 321 по данни към 31.12.2016 г.

Фундаменталните въпроси стоящи пред всеки здравен министър са няколко:

Първо, справянето с високата задлъжнялост на държавните и общинските болници. Към края на декември 2016 г., над половин милиард лева е общата задлъжнялост на болниците, като дълговете на държавните болници възлизат на 417 млн. лева, а на 91 млн. лв. възлизат задълженията на общинските болници.

Два подхода витаят в публичното пространство:

• Единият е свързан със системното недофинансиране на здравеопазването и най-доброто решение е да се реже до кост, т.е. приватизация на държавните и общински болници. Кой и какво обаче ще приватизираме – всички болници, тези на загуба или печелившите. Опасността при болниците-търговски дружества е, че преминавайки в частни ръце и продължавайки да носят загуба, те ще фалират. Представете си от 30-те най-големи болници за 2016 г. (22 от тях са държавни) половината да фалират. Крахът на системата ще е тотален! И това не е хипотетичен сценарий, защото при среден ръст на приходите от 9% при 30-те най-големи за миналата година, е налице почти утрояване на загубите. В същото време, частните болници (общо осем от тези 30), са по-здрави от публичните си конкуренти, т.е. те са на печалба. През топ 30 (на болниците) са извършени дейности за 1.25 млрд. лв. от над 20 хил. работещи в тях, като дружествата обаче са произвели обща загуба от 14.5 млн. лв. С други думи почти всяко второ е на червено. На най-големите болници се падат половината от задълженията в сектора – около 200 млн. лв. Ако обаче приватизацията е успешна и вдигне на крака губещите дружества, ще остане съмнението, че те са водени умишлено към фалит. В крайна сметка, в настоящия момент няма политическа сила, която да се осмели и да вдигне мораториума върху приватизацията на публичните болници! В същото време това, че не е приватизиран сградния фонд, оборудването и пр. активи на държавните и общински болници, не означава, че не са „приватизирани“ някои печеливши техни дейности.

·     

Вторият подход е социалистическият, при който държавата покрива всичките (над 400 млн. лв.) дългове на държавните и общински болници и след това те да се преобразуват от търговски дружества в лечебни заведения. Подобен подход само би ни вкарал в спиралата на задлъжнялостта.

Второ, трябва да се даде отговор на въпроса дали здравеопазването е обществена услуга за всички онези, които плащат данъци и социални осигуровки. Ако това е така, тогава всеки български гражданин трябва да получи достъпно и качествено здравно обслужване, което да е обект на обществен контрол и ролята на държавата е активно да участва в този процес, вкл. и като собственик на болнични заведения. Това означава, че моделът към който трябва да се върви няма нищо общо с действащия в момента, който все повече се „американизира“, т.е. деградира в основния мотив за бизнеса печалбата. Неслучайно преди 4 месеца известният физик Стивън Хокинг обвини правителството, че превръща в основен мотив за английското здравеопазване – печалбарството, т.е. превръща го в американски тип здравна система. "Грижите, които получавам, откакто бях диагностициран с болест на двигателния неврон като студент през 1962 г., ми позволяват да живея живота си както искам и да допринасям за значителния напредък в нашето разбиране за вселената", написа той тогава в британския в. "Гардиън". Според него, Националната здравна служба (НЗС) е изправена пред конфликт между интересите на многонационалните корпорации, движени от желание за печалба, и обществената съпротива срещу растящата приватизация. "В САЩ, където доминират в здравната система, тези корпорации правят огромни печалби, здравеопазването не е всеобщо и е много по-скъпо за резултатите, които получават пациентите, отколкото във Великобритания".

В крайна сметка въпросът опира до баланса между необходимостта от ресурси/печалби и потребността/правото на гражданите да получават качествени и достъпни услуги. Това не означава „закриване“ и „спиране“ създаването/регистрирането на нови частни болнични заведения (краен социалистически фундаментализъм), а по-скоро строг контрол върху използването на обществен ресурс за частни дружества/болници, защото тяхната цел е печалбата, вкл. и „симбиоза“ на местно равнище с администрацията на Здравната каса.

Подобен подход на обществен контрол (не обаче екипи от Министерство на здравеопазването, МВР и прокуратурата да проверяват всички болници с публичен ресурс) върху изразходването на обществен ресурс в частни дружества е провокиран и от факта, че при създаването си бюджета на Здравната каса - от 600-700 млн. лв., днес отива към 4 млрд. лв. Подобно увеличение в пъти от една страна, не е довело да нарастване на достъпността и качеството на здравните услуги в пъти, а от друга – едва ли има социално-икономически сектор с подобен растеж. Единствените ползи са за администрацията, защото не е едно и също онези 2% от бюджета на НЗОК, които отиват за административни нужди да се отнесат към 700 млн. или 4 млрд. Тоест растежа е почувстван единствено от увеличената администрация и техните възнаграждения!

И почти ще се съглася с мнението на д-р Стойчо Кацаров, че “Аз не очаквам, а и не е реалистично да се очаква, че министърът на вътрешните работи, главният прокурор и бившият заместник-министър на финансите ще извършат реформа в болничното здравеопазване”. Единственото сторено засега от новия министър на здравеопазването е показната акция за „дисциплиниране на сектора“ и публичната размяна на реплики с президентската администрация по повод наложеното вето от президента Румен Радев върху част от Закона за бюджета на НЗОК, което показа известно усвояване на „здравната терминология“ от страна на министър Ананиев защитавайки тезата си с думите, че в Европа всички министри са учудени от ускорените темпове на приемане на новите молекули в България. Последното много ми напомня на култовата реплика на доц. Денев от „Двойникът“, в която героят на Тодор Колев казва: „Аз винаги съм разглеждал човешкия организъм като съвкупност от клетки. С течение на годините клетките се отпускат. А какво е необходимо като има налице отпускане? Затягане.“

Нищо повече от „затягане“ на дисциплината в здравеопазването не може да очакваме през 2018 г.

Британският научен институт „Легатум“ публикува преди време ежегодното си проучване Prosperity Index, което подрежда най-добре развиващите се държави в света.

Страните се сравняват по 104 фактора, но един от най-важните е здравето на нацията. То се „измерва“ чрез три компонента – базовото физическо и психическо здраве на хората, здравната инфраструктура и достъп до медицински услуги и превантивна грижа.

Петкан Илиев