Говориха лекарите-експерти, говориха бюджетарите-експерти, говорихме и за емоции, и надежди, но е време да започнем политическия разговор по тази тема, защото сме политически орган и защото политиката по здравеопазване е наша работа.
Какво чух от доклада на бюджетната комисия, което ме тревожи: производителите на новите лекарства щели да включат в своите програми тези пациенти и те няма да останат без обгрижване.
Какво означава това на политически език – българското правителство и държава се отказва от част от своите граждани и им казва: нека частните производители да се погрижат за вас. Това е отказ от грижа за част от българския народ.
На второ място, може би е и въпрос на финанси. Някои казват, че няма достатъчно средства. Чух много екзотичното определение - нов дизайн на планирането, каквото и да значи това. Има ли пари за тези лекарства – очевидно да. Не са много – между 25 и 40 млн. лв. Ако говорим за политика и за държавничество, това означава, че трябва да подредим приоритети. Кое е по-важно – да има здрава нация и здрав народ или пътища и тол-система – 513 млн.лв., или 120 млн.лв за увеличаване на капитала на публично дружество „Екоантрацид“, или разходи за персонал в размер на 600 млн.лв в министерството на правосъдието. Всички сфери имат нужда от дофинансиране. Нашата задача, като народни представители, и тази на правителството, е да подредим държавнически приоритетите – кое на първо място и кое на следващо.
Добре, ще строите пътища, но няма да има народ, който да пътува по тях. Заради демографска криза, заради това отношение към здравеопазването. Пари има, важно е кой за какво смята, че трябва да се изразходват. Г-жа Менда Стоянова каза, че това, което вчера е раздадено, не било раздадено, а създава възможности. Ами да дадем възможност на тези хора да опитат да се лекуват и да бъдат здрави. Давате възможности на магистрали и пътища, да дадем възможност на тези хора. Питаме се защо се предпочита едното пред другото. Защото през това финансиране от вчера може да се краде, могат да се взимат комисионни и от пътища, и от раздадени пари. От тези хора не може да се краде.
Трето, конституционно ли е или противоконституционно това, което правят управляващите. Когато миналата седмица внесохме предложение за мораториум върху лицензи на нови болници, управляващите скочиха и казаха, че се ограничава частната собственост, която е гарантирана от Конституцията. Днес налагат мораториум върху внос на лекарства и това не е противоконституционно. Значи, ако се ограничават частниците да открият 101-вата болница в София, а държавата да закрие третата в Северозападна България, това било противоконституционно. А мораториумът върху внос на лекарства не било. Днес, освен експертния разговор, финансовия разговор, изпитание пред нас и предизвикателство ще бъде- дали ще проведем политическия разговор и при решаването дали ще бъдем държавници, които мислят, освен за финансовия баланс, и за народа си.
