Арестът на Саакашвили отбелязва повратна точка в историята на Украйна и връзката й със Запада.
Спусъкът – законодателството във Върховната Рада, целящо да отстрани ръководителя на Антикорупционния орган – NABU – Artem Sytnyk е неоспорим водораздел. Въпреки отчаяните опити на президента Порошенко да се представи като шампион на антикорупционното и прозападно украинско действие, общественото доверие в него и в неговия режим е необратимо ерозирало. Заглавието на ежедневника „Kiyv Post“ казва всичко – „Корумпираната империя отвръща на удара“.
Опитите да се представи Саакашвили като агент на Кремъл не хващат вяра. Неговата история като губернатор на Одеса и откритите му разногласия с президента Порошенко около привилегиите и корупцията сред олигарсите в Украйна са твърде силни и еднозначни, за да може компроматът на украинския президент да изглежда достоверен.
Страната е достигнала границата на съвместимост и съвместно съществуване на руския държавен и олигархичен модел на мястото, от една страна, и на прозападния уклон и претенция, от друга. Порошенко се опита да изтъргува стратегическото положение на Украйна в геополитическото противостоене между Запада и Русия. Има обаче граници, които бяха преминати при ареста през последните няколко дни за ареста на Михаил Саакашвили и след ожесточената опозиция на партията на Порошенко срещу усилията на антикорупционен орган за борба със „стърчащите“ престъпления на върха. Голямата корупция стана главното лепило, държейки заедно елита и модела.
Този път вероятно и ЕС и НАТО ще очертаят червената линия за Украйна – няма повече пари, които да се изсипват в бездънна яма без реформи и преди всичко без хирургически удари срещу корупцията.
Порошенко се надява да повтори опита си в други източноевропейски страни, чиито посткомунистически елити успяха да успокоят Запада, които прие трансформацията на номенклатурните кадри в милиардери. Порошенко вярва, че може да има шанс, тъй като и САЩ, и ЕС са погълнати от вътрешни проблеми и самоанализ. Той се опитва да замени геостратегическата позиция на своята страна за правото на олигархичния елит да упражнява авторитарното си управление, като пренебрегва основните ценности на ЕС и НАТО.
Разликата, която режима в Киев изглежда не забелязва, че дори и в най-изявеният автократ в която и да е държава от ЦИЕ в ЕС няма да може да пренебрегне установените връзки и канали на взаимозависимост със Запада. Украйна е с несигурен междурегионален статус, почти сама за себе си, без солидните котви на зрялата самоидентичност и с труден обществен консенсус.
Има два възможни изхода от ситуацията.
Първият – повече от същия за президента Порошенко, който продава своята „незаменима“ роля в противопоставянето на Русия, докато успява да консолидира автократичното си управление, придвижвайки се към неутрална територия, вероятно клякайки пред Путин и договаряйки с него някакъв modus vivendi. Нищо ново, повече от това, което използваха в миналото Юлия Тимошенко и много други украински лидери, отстоявайки властта на олигарсите.
Кликата на върха със сигурност разбира, че това е неустойчива ситуация, която със сигурност ще роди поредния обществен бунт. Съгласие с Русия след анексирането на Крим и нахлуването и в Източна Украйна е самоубийство като замисъл и като действие. На всичко отгоре, Кремъл няма нищо или малко да предложи по отношение на средствата, необходими за оцеляване на публичните финанси на страната.
Другата опция за Украйна е замяната на елита и модела или силово или по форсиран, но еволюционен път. Вторият вариант зависи в голяма степен от поведението на Запада – дали ЕС и САЩ приемат твърд подход и прекъсват кредитните линии. Това не е изключена хипотеза, тъй като много пъти в миналото западните лидери са избирали по-малкото зло – националистически настроените олигарси, за да предотвратят падането на Украйна под руско влияние.
С арестуването на Саакашвили президентът Порошенко определено разрушава онова, което му остава като доверие, както у дома така и на Запад. С освобождаването му от съда в Киев той получи двоен проблем.
Това не означава автоматично успех на Саакашвили, тъй като шансовете му почиват само на променливата „сила на улицата“ и на нова енергия на поредния Майдан.
Разделянето на Украйна остава все още възможен и дори вероятен сценарий, тъй като разликата между Запада и Изтока на страната остава твърде голяма, за да бъде преодоляна в тази конфронтация. Олигарсите изглеждат решени да задържат властта на всяка цена като единствен начин и да поддържат своите привилегии и богатство. Тези хора биха могли лесно да жертват и самия Порошенко в полза на наследник, способен да възвърне увереността на Запада и да гарантира интересите си.
Хибридният вариант на грузинския тип решения – „Иванишвили“ – е несъстоятелен за Украйна, тъй като това предполага сближаване с Русия.
Украинският президент сега прибягва до брутална сила, поставяйки противника си зад решетките, но това за мнозина предизвиква сравнения с последните дни на Янукович.
Историята се повтаря в Украйна и новият Майдан изглежда все по-вероятен. Порошенко може би ще научи по-трудния начин урока, който Янукович пропусна – няма трети път между Русия на Путин и Запада.
Автор: Илиян Василев, източник: https://bulgariaanalytica.org
