Сондаж установява огромни различия в заплащането на труда в страните от ЕС. В тази класация България заема категорично последното място с 2.18 евро за час труд.
Най-високите заплати в Европа се получават в швейцарските градове Цюрих и Женева, а най-ниските - в Киев. Това показва изследване на най-голямата инвестиционна банка в Европа - швейцарската Ю Би Ес (UBS), съобщава БТА.
Изследването е извършено в 73-те най-големи европейски градове. Жителите на Цюрих получават средно на час по 22,6 долара след данъците. Малко по-малко - 20,4 долара, получават работещите в Женева. Близо десет пъти по-малко - по 2,4 долара на час, е заплащането на хората, работещи в украинската столица Киев.
В изследването на швейцарската банка е включено почасовото заплащане в долари на представители на 14 професии. Москва е на 26-о място с 5,9 долара на час. Заедно с Никозия и Дъблин руската столица е с най-ниско данъчно облагане - около 15 на сто. Стремителен спад бележи Лондон - през 2006 г. британската столица е била на второ място по почасово заплащане, а тази година е на 21-о. Главната причина е поевтиняването на лирата стерлинг.
Запазва се голямата разлика в заплащането между Западна и Източна Европа. Автомонтьор в Цюрих например получава чисто 43 000 долара средно годишно, в Дъблин 34 000 долара, а във Варшава - 7500 долара. В първата десетка на класацията на Ю Би Ес, след Цюрих и Женева, са Дъблин, Люксембург, Копенхаген, Осло, Хелзинки, Мюнхен, Франкфурт и Брюксел.
България не е спомената в изследването, но затова пък немският вестник “Тагесшпигел” пише, че средностатистическият българин печели 17 пъти по-малко от средностатистическия германец, съобщава БГНЕС.
Изданието се позовава на резултатите от проучване на Кьолнския институт по икономика. Сондажът установявя огромни различия в заплащането на труда в страните от ЕС. В тази класация България заема категорично последното място с 2.18 евро за час труд. Това е десет пъти по-малко от заплащането в източните германски провинции и почти 17 пъти по-малко от това в западните германски провинции. Заплащането и професионалната реализация са и в основата на това дали българката желае да има, или не, дете.
Изводът е от проучване на института “Макс Планк”, проведено в четири страни - България, Германия, Русия и Франция. Почти всики анкетирани са посочили, че професията е решаващият критерий при взимането на решение за раждане на дете. Германките и рускините са посочили пълната трудова заетост като условие, докато за българките и французойките бил достатъчен и половин работен ден.
