”Корумпирана, но не създава проблеми за ЕС” - под това заглавие германският в.”Ди Цайт” представи в четвъртък България като председател на Съвета на ЕС от 1 януари.
За пръв път тази най-бедна страна в ЕС поема тази позиция, пише изданието и допълва, че българите може да са запълнили дупките по пътя между летището в София и НДК, да са напълнили града с 3000 камери и каруците да изчезнат от улиците на столицата, но не са поставили под контрол корупцията.
Авторът Томас Розер описва Националния дворец на културата като бивш "олющен бункер" и обяснява, че сградата, модернизирана срещу 22.5 млн. евро е както символ на усилието на правителството страната да се представи добре, така и на основния ѝ проблем - корупцията, защото прокуратурата разследва предишния директор за злоупотреба с държавни средства.
Корумпираните служители няма от какво да се опасяват, допълва Розер. "Никой не поставя сериозно под въпрос членството в ЕС и НАТО, най-малкото защото е прекалено очевидно, че страната ще закъса без тези два съюза. Така че България с желание играе ролята си на партньор на ЕС на Балканите, който не създава проблеми и на който може да се разчита."
Девизът на председателството е "Съединението прави силата", но за България засега това означава, че тя не се противопоставя на големите и доминиращи държави в ЕС, допълва Розер. За изминалите 11 години на членство страната се опитва да поддържа хармония в отношенията с Брюксел и особено с Берлин, а според Евробарометър българите имат почти рекордно (57%) доверие в съюза.
Но също така за 25 години България изгуби почти една пета от населението си и в страната са останали предимно възрастни хора, застрашени от бедност при средна пенсия от 170 евро. Повече от десетилетие след присъединяването към ЕС България остава на дъното на почти всички статистики. Въпреки солидния икономически растеж от близо 3% от БВП годишно и публичен дълг под 30% от БВП емиграцията продължава.
Жизненият стандарт в градове като София, Пловдив, Бургас или Варна забележимо се е подобрил през последните 10 години, не само ИТ секторът намира квалифицирани евтини работници, нови магистрали, жп линии, пристанища и метро линии са изградени с помощта на ЕС. Мнозина българи, обаче, смятат, че страната им е пропуснала много повече шансове в сравнение с другите присъединили се - съседна Румъния, например, вече настига Хърватия благодарение на доста по-силен растеж.
Отдавна България иска да влезе в Шенген и макар да е покрила техническите изисквания граничарите ѝ са смятани за корумпирани, продължава статията. Популисти и социалисти прокарват проруски курс. Ограда по границата с Турция започна да се издига още преди Унгария да запечата през 2015 г. достъпа от Сърбия и Хърватия, мигрантите, опитващи да минат през България, се оплакват от побоища и обири от полицията, а в граничните райони ги чакат националистически отряди и депутати.
Авторът запознава читателите на "Ди Цайт" и с цитати от изказвания на вицепремиера Валери Симеонов, заради които през октомври бе осъден в Бургас за използване език на омразата.
"Такива отклонения по време на председателството биха накърнили репутацията на България. Но преди всичко страната страда от корупция и слабо върховенство на закона. Проучване на Европейския парламент от 2016 г. твърди, че корупцията струва 15% от БВП на България всяка година. Олигархични и и бизнес интереси държат политиката и правораздаването под контрол - докато извършилите престъпления политици в съседна Румъния масово свършват в затвора, в България корумпираните служители все още почти нямат причина да се опасяват, че ще бъдат санкционирани."
Розер изрежда и отсъствието на други коригиращи фактори за корумпираните - докладите на Европейската комисия остават почти без последици, а медиите вместо да действат като аларма са станали беззъби и за годините на членството си в ЕС страната слезе от 51-о на 109-о място в класацията за свобода на медиите на "Репортери без граници".
"Дори държавното ръководство не вярва в антикорупционен закон, приет набързо преди Коледа. Той няма да свърши работи и защото в него не се защитава анонимността на информаторите, посочва вицепрезидентът на България Илиана Йотова: "Прокараха го, само за да можем да заявяваме в началото на европредседателството, че си имаме антикорупционен закон."
