Каква беше съдебната 2017 година, в която избрахме нов Висш съдебен съвет, имахме нов председател на Върховния административен съд, а главният прокурор се занимаваше с граждански коментари и разследваше престъпления.
Своя анализ по темата в ефира на BiT направиха журналистът Елена Енчева от сайта „Де факто“, правният експерт Иван Брегов- Институт за пазарна икономика и Димитър Марков от Центъра за изследване на демокрацията.
Ето какво каза Елена Енчева: „ Имаше избори съдебни, но не бяха отключващи ако трябва да използваме някакво сравнение. Нищо ново под слънцето, ако трябва да ги коментираме с едно изречение. Не, защото подценявам важността на изборите, но единствената изненада беше,че изборите при магистратите не оправдаха някои от най-лошите очаквания. Не повториха листчето с пуснатите имена от определени началници. Което беше плюс. В политическата, в парламентарната квота без изненади. На старта си този Висш съдебен съвет общо взето не ни показа някакви диаметрални разлики в посока на прозрачност, отговорност и т.н в сравнение с предишните.“
„Ако този Висш съдебен съвет бъде провокиран, според мен, имат предпоставки да вдигат шум. Иначе видяхме нов избор,който до голяма степен възпроизведе същия резултат. Според мен случаят с избора на председателя на ВАС е показателен. Старият Висш съдебен съвет някак си неоснователно бързаше да го избере, сякаш уплашен,че новият Висш съдебен съвет ще има различно мнение. Оказа се, че много бързо ВАС разсея това съмнение. И потвърди този избор. Видяхме, за съжаление, как се заобикалят иначе хубави правила.Имаше при избора на председателя на ВАС изслушване, в което всички въпроси, които обществото ги интересуваше, не се зададоха“, заяви Димитър Марков.
Мнението на Иван Брегов бе следното: „Първо да кажем,че процедурите не са безупречни – към г-н Марков на първо място, ако се съгласи. Защото критериите едно лице да бъде избрано за председател на върховен съд или за главен прокурор имат един сериозен дефицит. Там е упоменат единствено юридически стаж, което може да бъде 15 години. Но какво значение има това, когато ти тези 15 години си бил една мижитурка и си бил една несъществена фигура в съдебната система. А изискването за високи нравствени и морални качества не е съпроводено с някаква обвързаност ти да си имал активна гражданска позиция по важните поне за правосъдието теми. Тест това са едни бла-бла критерии. На тези критерии съдия Янкулова отговаряше много по-добре с решенията, които беше постановила. С начина, по който се беше качила до ниво върховен съдия, минавайки през едно поетапно кариерно израстване. Ако това беше ясно разписано в Закона за съдебната власт, може би г-н Чолаков щеше да стои някъде в Сливен съдия или на по-добра инстанция“.
