Американски и швейцарски учени изясниха как хидрата избягва стареенето, съобщиха БТА и Лента.
Биолози успели да изключат регенеративната способност на полипи и установили, че са засегнати функции на епителната тъкан, свързани по-специално с процеса автофагия, при който клетката усвоява собствените си вредни компоненти. Оказало се, че той е важен за продължителността на живота на животните.
По мнението на учените, полипът хидра е най-подходящият модел за изследване на стареенето, тъй като използваните за целта възрастни мухи дрозофили не могат да регенирират тъкани. Освен това голяма част от гените, които са характерни за човека и не се срещат в клетките на насекомите, се съдържат в генома на хидрата. Тези полипи имат незначителни признаци на стареене, тъй като в тях непрестанно се делят епителните и интерстициалните стволови клетки.
Учените изследвали две генни вариации на Hydra oligactis, при които загубата на интерстициални стволови клетки имала различни последствия. Студеноустойчивите полипи се приспособили и останали здрави, докато чувствителните към ниските температури хидри загинали за три месеца. Било констатирано, че при чувствителните към ниските температури хидри скоростта на процеса автофагия е малка.
Обработката с рапамицин потиснала активността на ензима mTOR, който е с роля на инхибитор на автофагия. У чувствителните към ниските температури хидри това предизвикало забавяне на стареенето и възстановяване на регенеративните функции.
Всъщност било установено, че рапамицин не възстановил скоростта на процеса автофагия, а усилил фагоцитозата - поглъщането на даден обект от клетката чрез вдлъбване на мембраната й и обгръщането му с нея. Това показва, че за хидрите стареенето се изразява в загуба на функционалността на епитeлните тъкани, включитeлно в неспособност за автофагия.
